Шефът на "Пайнер" инж.Митко Димитров: Разделихме се с Лили Иванова, защото искаше да пее рок

ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА/ Уикенд
25 юли



Как един инженер-механик може да се превърне в личност с безспорно влияние в българския шоубизнес? Отговора на този въпрос потърсихме в Димитровград. Там, в тихото провинциално градче, е централният офис на най-голямата музикална компания у нас - „Пайнер". фирмата, която днес мнозина наричат империя на фолка и чийто бигбос е инж. Митко Димитров. Той дава интервюта изключително рядко - казва, че тази работа отива повече на звездите на фирмата му.

- Г-н Димитров, разкажете за това „инженер" пред името ви? Впечатляват ли се фолк певиците от титлата ви?
- Никога не съм коментирал този въпрос с тях. Разговорите ми с певиците са предимно като между музикален продуцент и артист изпълнител, а не като технически лица в машиностроенето. Завършил съм ВМЕИ Варна, специалност ТМММ (технология на машиностроенето и металорежещите машини) през 1979 г. Оттам и титлата ми. След това съм работил 10 години като машинен конструктор и главен механик в КППЕК - Димитровград В началото на 1990 г. приключих с държавната работа, регистрирах „Пайнер" ООД и започнах да се занимавам с коренно различна дейност в частния бизнес. В музикалния сектор техническата подготовка беше неприложима. Там са необходими по-други познания, но бизнес подходът е същият.

- Получавали ли сте някога оферти да продадете компанията си?
- Да. Но става въпрос за чужди компании, а не за български. Те не знаеха какво купуват. Те виждаха, че имаме успехи, перспектива за добри печалби, и това ги блазнеше да направят своите запитвания, но оферти не съм давал на никого.

- Възмущават ли ви обвиненията на някои интелектуалци, че вашата компания разваля ин-тонационната среда - вместо да слушат Васил Найденов и Георги Христов, хората се забавляват с Галена и Преслава?
- В годините на демокрация всеки може да си каже становището, включително и да изказва подобни обвинения. Не мисля обаче, че нашите фенове им обръщат внимание. Нашият отговор ще бъде новият хит на Вероника „Folk You".

- Защо вие се возите на мерцедес, а друг голям продуцент от едно време - Жоро Сръбския, днес кара такси?
- Въпрос на предпочитания и възможности. Досадно е, когато някоя техника започне да ти създава проблеми. Тогава ти започваш да й служиш на нея, а не тя на теб. Затова, имам ли възможност - купувам най-доброто от най-реномираните фирми. За колите мисля, че това е „Мерцедес". Изключително съм доволен от S класата им. Препоръчвам я на всеки, който има възможност да си я позволи, включително и на Жоро Сръбския.

- Как изглежда идеалната фолк певица в очите на инж. Митко Димитров?
- Пееща, с идеални, съразмерни, секси форми, артистична, емоционална, млада, умна и красива и с такава харизма, че на българина да му се ще да живее!

- Защо навремето инвестирахте средства и в издаването на естрадна музика (албум във вашата фирма пусна дори самата Лили Иванова), а днес сякаш стоите настрана от големите име на в естрадата?
- Лили Иванова съгласуваше идеите за песните от първия си албум с нас и тогава се получиха много добри хитове: „Не всичко е пари, приятелю", „Сълза", „Счупената чаша" и др. За втория си албум тя реши да експериментира с рок песни, за да плени и тийнейджърите, без да се съобразява е нашето мнение. Именно това беше причината да приключим работата си с нея и да не заработим с дру-ги имена от естрадата. Сега продуцираме доста песни с естрадно или чисто дене звучене, но те се пеят от наши изпълнители, които се съобразяват с мнението ни.

- В пресата постоянно се под хвърлят списъци на най-добре платените български изпълнители. Вие ли определяте кой певец за колко пари да пее?
- Естествено, че изпълнителите имат думата. Хонорарите се решават заедно, според актуалността на изпълнителя в момента.

- Бяха тиражирани слухове за бунтове на изпълнители във вашата фирма. Певици негодували срещу продуцентския процент, който удържате. Има ли подобни бунтове и ако да, как успявате да ги потушавате?
- Аз не съм феодал или робовладелец. Цялата ни дейност е по взаимна воля и съгласие. Целта е с нашите възможности да развием таланта у изпълнителя. За това са необходими и опитът ни, и средствата ни. Това е нашата инвестиция в него. Естествено е някой ден тя да започне да се възвръща.

- Кое е най-голямото ви откритие тази година? В предишни години „реколтата" не беше ли по-добра? Да не би да има отлив на желаещите да стават фолк певци?
- Изпълнителите ни май станаха много и за нас е трудно максимално да прецизираме дейността. Джена е най-новото и надеждно име за момента. Тя спечели наградата „Дебют за 2007 година" на телевизия „Планета". Не търсим и не правим кастинги за нови таланти поради причината, че трябва първо да се освободим от нерентабилните изпълнители, с които не сме съумели да направим впечатление. Не че няма желаещи. По този въпрос се шегуваме и си припомняме вица: „Попитали Радио Ереван кои са повече от китайците? И Радио Ереван отговорило: „Мераклиите".

- У дома пускате ли си песни от каталога на „Пайнер"? Каква музика слушате вкъщи?
- Обикновено правим мониторинг на телевизия „Планета" и „Планета фолк", така че и вкъщи се чувстваме като на работа. При това притежавам страхотна колекция от хитове до 90-те години, а все не остава време за тях.

- Мнозина ви завиждат, че сте заобиколен от хубави жени. Чувствате ли се като господар на най-красивия и гласовит харем в България?
- Чувството е много приятно, но да не забравяме, че и розите си имат бодли.

- Певиците като приятел ли ви възприемат, или като началник? Притесняват ли се във ваше присъствие?
- Опитвам се да им бъда приятел, за да ги разбера по-добре, и началник, за да доразвия таланта им, но при всички случаи се старая да бъда доброжелателен и справедлив.

- Във вашата фирма и в къщата си имате ли техника марка „Пайниър"? Имате ли сантимент към тази марка?
- Пайниър (Pioneer) е реномирана американска марка, впоследствие лицензирана от японците. Името й идва от първите, от пионерите в Щатите, чието появяване в Дивия запад е било изпълнено с много рискове. Кръщаването на фирмата ни с това име през 1990 г., когато и двамата със съпругата ми зарязахме сигурната държавна работа и се хвърлихме в неизвестността, също имаше някаква символика. Това беше идеята ми. Но, изглежда, е в сила правилото, че който не рискува - той не печели.

- Много ваши изпълнителки вече се разгонват по кориците на мъжки списания. Поощрявате ли този техен публичен стриптийз, или се опитвате да го ограничите?
- Според мен не трябва да се срамуваме и да прикриваме красивото у нас. Не става въпрос за вулгарно показване на интимни части, а за финес и грация. Това също е част от рекламата и носи положителни дивиденти.

- Как на един инженер му хрумва да се занимава с продуцирането и издаването на фолк певици? Как се насочихте към този бизнес?
- Сега, като се замисля (вече минаха 18 години) и си направя равносметка, разбирам, че нищо не е било случайно. Всичко е ставало етапно през годините с правилната идея, която сме имали, отстоявайки позициите си умерено и сигурно, правилно преценяйки ситуациите, работейки на принципа: „Помогни си сам, та и Господ да ти помогне!" Имали сме и късмет в повечето случаи, но не са ни липсвали и каръшки ситуации с колосални моментни загуби. Падали сме много пъти, но сме се изправяли и сме продължавали отново напред. Имало е както положителни емоции, така и разочарования. Хоби ми беше музиката. Впоследствие я направих бизнес. Чувствах, че ще успеем, и съчетах така нещата през годините, че да успеем.

- Вие самият пеете ли си понякога? Ритмичени музикален ли сте? Кой във вашето семейство има гласови данни да бъде певец?
- Никога не пея. Музиката е в главата ми, но гласът ми не може да я възпроизведе и става смешно. Обаче усещам кога ми пеят фалшиво, кога аранжиментът не е направен добре, кога композицията няма съответния потенциал, кога смесването е объркано, кога техническият звук е зле. Музиката е една емоция и аз смея да кажа, че я усещам.

Как гаджето на Камелия опита да изнуди "Плейбой"

Хонорарът на фолк звездата бил само 9 бона

[откъс от книгата "Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор"]



Появата на Камелия върху златистата корица номер 46 беше пик в историята на списанието, ненадминат и до днес. До този момент само два пъти “Плейбой” бе толкова коментиран в цялата страна - при премиерата си в България през пролетта на 2002 година и при корицата със Зара в апогея на риалити-истерията в ранната пролет на 2005-а.

Преговорите до голяма степен изглеждаха формалност. Ясно беше, че Камелия не го прави заради парите, и че ние никога не бихме могли да си позволим хонорара, който тя принципно заслужава. Предстоеше обаче сериозен пазарлък, защото цялата работа беше въпрос на чест - както за нейния приятел и личен мениджър Цветин, така и за моите любими гръцки издатели.

Имаше и един деликатен момент. Съгласно договора си с “Пайнер студио”, Камелия дължеше отчисления от всякакви хонорари на своите продуценти и издатели. Примерно 50 на сто. Ето защо, от една страна, тя нямаше интерес да надува прекалено много сумата, защото така щеше да засили аспирациите на вездесъщия инженер Митко Димитров към нея. От друга страна, прекалено малка сума би била обидна за певица от нейния ранг - щеше да се споменава с презрение и подигравка от всяка нейна завистлива колежка под слънцето.

Камелия обаче е умна жена и се измъкна с хитър ход - обяви, че хонорарът от списанието ще бъде даден на дом за сирачета.

Предстоеше все пак да се фиксира сумата. До този момент под мое ръководство списанието не бе плащало повече от 6 хиляди лева хонорар, на никого.

- Вие нали знаете, че ще избиете рибата с нейната корица и фотосесия?

Още от първите реплики стана ясно, че Цветин ще води преговорите, и че е голям отворко.

- Ще продадете поне двойно по-голям тираж от нормалното.

- Вероятно да. А ти нали знаеш, че тиражите не ги определяме ние, а търговците, тези, дето държат павилионите и сергийките?

- И какво?

- Ами нищо. Не им пука особено от нашите и твоите амбиции. Особено когато се налага да предплатят половината заявен тираж, каквато е системата на българския вестникарски пазар. А ние с тебе няма как да застанем по кръстовищата и да си продаваме сами списанието, колкото и прекрасно да е то.

- Искаш да кажеш, че няма да искат да продадат двойно повече бройки с Камелия?

- Може и да поискат, а може и да не поискат. Можем да те поканим да присъстваш на разговорите с тях. По същия начин сме ги убеждавали, че ще продадат повече бройки и със Зара от “Биг Брадър”. Не посмяха да вдигнат тиража с толкова, колкото ние им предлагахме. И после съжаляваха, понеже не им останаха никакви списания. Можеха да спечелят доста повече. Но това е положението. Такива са. Презастраховат се и не обичат да рискуват.

- Аз смятам, че с Камелия ситуацията е друга. И че трябва съответно да платите много по-висок хонорар от 6 хиляди.

- Цветине, разбирам те, но не съм упълномощен да оперирам с по-висока сума. Така че ще трябва тук към разговора да се присъединят и гръцките ни издатели - само те могат да наддават над този бюджет.

- Окей, извикай ги щом трябва.

Камелия започваше да се чувства леко неудобно, но все пак запазваше самообладание. Изглеждаше повече от чудесно - свежа, без излишен грим, сравнително семпло, но стилно облечена. Светлосините дънки подчертаваха дългите й крака.

Гърците дойдоха в кабинета ми и бяха видимо очаровани от нея. Не скриха комплиментите си. Бяха любезни и с Цветин. Покачиха сумата на 7 хиляди и казаха, че не могат да наддават повече от това. Но аз бях наясно, че ще дадат. Въпросът беше да се изкопчи максимумът срещу тези пари.

- Това е жалко. Мисля че няма да имате скоро друга възможност да снимате толкова голяма звезда на българския шоубизнес.

Гърците се съгласиха с Цветин. И веднага предложиха нова сделка - окей, 9 хиляди, но срещу добавката от 2 бона да има още едно списание - извънредно издание, посветено само на Камелия плюс DVD с видеокадри от сесията. Нещо като филм за нея.

Това веднага заинтригува и двамата. Снимките са си снимки, но видеото все пак си е видео. Започва да мирише на Холивуд някак си. Цветин поиска по-голям хонорар за извънредното издание - с аргумента, че е сигурен, че ще се продаде светкавично.

Гърците тогава му предложиха следната сделка - процент от приходите от всяко продадено списание над определен тираж. Беше хитър ход от тяхна страна. Цветин се поколеба. От една страна, се изкушаваше да приеме офертата. От друга, интуитивно усещаше две неща - първо, че може и да не се окаже прав относно рекордно продадените тиражи, и второ - че и да се окаже прав, ще му е трудно да го докаже. Затова в крайна сметка Цветин и Камелия се отказаха от процента и предпочетоха твърдата сума. Тоест - общ хонорар от 9 хиляди лева за редовното издание и извънредното списание, към което ще има DVD с филм.

Бях готов да оформя и принтирам договора, за да се подпише и от двете страни. Камелия и Цветин обаче казаха, че това е формалност и че по-важна е джентълменската дума. Станаха да си ходят.

Гърците не настояха да се слагат подписи, нито пък аз. За мен най-важното беше фотосесията да се получат максимално добре. Първостепенно условие за това бе ентусиазмът на нашата птичка.

Оттук нататък нещата бяха поети от Къркеланов и неговия екип. Самата Камелия осигури идеални локации за снимки - президентските апартаменти в два от хотелите на Ветко Арабаджиев - пловдивският “Марица” и “Пампорово” в едноименния курорт.


И ето, фотосесиите, общо 6 на брой, в различен стил и на коренно различни места, бяха готови и вкарани в компютъра ми. Разглеждах ги около час в захлас. Това беше най-добрата колекция от снимки, правена за това списание досега.

При обсъждането с Камелия и Цветин на другия ден нямахме почти никакви разногласия. Тук той се показа изненадващо компетентен. Даде някои ценни идеи за най-доброто подреждане и цветова обработка на снимките. Обстановката беше повече от приятелска. На тръгване отново им предложих да подпишем договора, който вече беше разпечатан. Вместо това обаче, те само го взеха със себе си и казаха, че подписът е формалност. Помолиха ме да получат и всички заснети кадри. Записах ги на един диск и им ги дадох.

Предстоеше ни още една среща на следващия ден - за окончателно оглеждане на всичките 16-страници, отредени за Камелия. В уречения час пристигна само Цветин. Камелия беше харесала всички снимки и нямаше претенции, заради които да идва до офиса ни. Той обаче искаше внимателно да огледа всичко още веднъж. Попитах го дали носи подписания договор.

- Ще го подпишем, спокойно, само че искаме да се промени една клауза. Не се бяхме разбрали така, като разговаряхме с гърците тогава.

- В какъв смисъл?

- Ами не сте вписали, че ще имаме процент от продадените извънредни издания.

- Цветине, ти не помниш ли че сам предпочете вместо процента да вземете твърдата сума…

- Няма такова нещо. Не си спомням да сме предпочитали това.

- Ти сега какво? За луд ли ме взимаш? Искаш да кажеш че не помня какво се разбрахме, пред един куп хора? Трябвало е да записваме с микрофони и скрити камери ли? Още тогава трябваше да го подпишем този договор, ама ти - джентълменска дума, джентълменска дума… Видя ли защо не трябваше да се отлага подписът?

Цветин обаче продължаваше да се инати. Аз бях в пълно недоумение. Все едно имах насреща си коренно различен човек.

Гърците, естествено, отказаха да се поправя договорът.

- Ами тогава си търсете друг човек за следващата корица - каза Цветин. Но някак си и сам не си вярваше.

После продължи да си придава важност, изисквайки от Андрей някакви последни корекции върху снимките. Аз го игнорирах, а 5 минути по-късно се обадих по вътрешния телефон на арт-директора и го извиках при мен.

- Андро, не се занимавай повече с този човек. Той не е никакъв. Не е Камелия. Нямаме какво да правим с него. Дори не донесе подписания договор. Сега се опитва да ни изнудва, но не е познал.

Цветин бързо почувства, че присъствието му е безсмислено и си тръгна, а аз продължавах да му се чудя на акъла. Това беше най-нелепото извъртане и най-обреченото изнудване, на което някога съм бил жертва.

Обсъдих ситуацията с гърците. До голяма степен вината за ситуацията беше у мен - и то не за друго, а защото бях дал копия от всички кадри на Камелия и Цветин. Много вероятно беше, след като са ги разглеждали надълго и нашироко, може би и в присъствието на свои познати, да са достигнали до извода, че условията по договора със списанието не са толкова изгодни за тях. Представих си как някой им е казал - “това са страхотни снимки, имате ли представа колко милиони ще изкарат от тях?” Или нещо от този сорт. И ето го наш Цвети идва и бодро иска промяна на условията, преди да се сложат подписите…

- Ето защо, Жоро, основно правило е копия от снимките никога да не излизат от редакцията. До излизането на броя от печат. Още повече, ако няма и подписан договор налице - наставнически ми каза един от гърците тогава. И беше абсолютно прав. Ако бях се запънал да искам подпис върху контракта, сега нямаше да съм насаден на тези пачи яйца.

Но все пак бях наясно, че изнудването на Цветин няма шансове. Най-малкото защото сесията беше вътре в компютрите и върху страниците ни. Много интересно ми беше как ще я анулира. Ако снимките тепърва предстояха - тогава сигурно щях да съм в прединфарктна ситуация. И сигурно вече щях да търся заместничка на Камелия за корицата.

Още на другия ден ми се обади лично тя. С тон, който нямаше нищо общо с онзи на Цветин от предния ден, тя каза, че все пак трябва да се споразумеем.

- Разочарована съм, че няма пълно разбирателство между нас. Давам си сметка, че и Цветин носи вина. Той си е такъв по характер. Но аз не искам да опорочаваме хубавите неща, които сме направили дотук и които предстои да направим заедно. Ще подпиша договора така както сте го съставили, Жоро.

- Радвам се, Камелия. Никой от нас не е и имал намерение да влиза в спор с тебе или с Цветин…

- Да не обсъждаме повече това - отсече тя с любимия ми леко пресипнал глас.

И наистина, дойде в офиса и подписа договора. Направи го делово, но и с нотка на снизходително великодушие, което трябваше да ни накара да се чувстваме виновни за нещо. Страхотна жена.

Всъщност, ако аз изобщо изпитвах някакви угризения в този момент, то беше единствено относно размера на хонорара, който Камелия щеше да получи. Със сигурност заслужаваше повече. Справедливостта го изискваше, особено ако се съпоставеха популярността на тази дама с един куп наши корици преди това, които бяха получили не много по-различни суми от нея.

Но такива, оказа се, са суровите закони на шоубизнеса в условията на развития капитализъм. Можех само да се надявам, че тя интуитивно усеща каква е ситуацията и че не обвинява персонално мен.

Колкото до Цветин, с него вече почти не разговаряхме. Той сам си заслужи това отношениe.

Деси Слава лъсна по цици

Певицата се снима гола сама с мобилния си телефон