понеделник, 28 юли 2008 г.

Шефът на "Пайнер" инж.Митко Димитров: Разделихме се с Лили Иванова, защото искаше да пее рок




ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА/ Уикенд
25 юли



Как един инженер-механик може да се превърне в личност с безспорно влияние в българския шоубизнес? Отговора на този въпрос потърсихме в Димитровград. Там, в тихото провинциално градче, е централният офис на най-голямата музикална компания у нас - „Пайнер". фирмата, която днес мнозина наричат империя на фолка и чийто бигбос е инж. Митко Димитров. Той дава интервюта изключително рядко - казва, че тази работа отива повече на звездите на фирмата му.

- Г-н Димитров, разкажете за това „инженер" пред името ви? Впечатляват ли се фолк певиците от титлата ви?
- Никога не съм коментирал този въпрос с тях. Разговорите ми с певиците са предимно като между музикален продуцент и артист изпълнител, а не като технически лица в машиностроенето. Завършил съм ВМЕИ Варна, специалност ТМММ (технология на машиностроенето и металорежещите машини) през 1979 г. Оттам и титлата ми. След това съм работил 10 години като машинен конструктор и главен механик в КППЕК - Димитровград В началото на 1990 г. приключих с държавната работа, регистрирах „Пайнер" ООД и започнах да се занимавам с коренно различна дейност в частния бизнес. В музикалния сектор техническата подготовка беше неприложима. Там са необходими по-други познания, но бизнес подходът е същият.

- Получавали ли сте някога оферти да продадете компанията си?
- Да. Но става въпрос за чужди компании, а не за български. Те не знаеха какво купуват. Те виждаха, че имаме успехи, перспектива за добри печалби, и това ги блазнеше да направят своите запитвания, но оферти не съм давал на никого.

- Възмущават ли ви обвиненията на някои интелектуалци, че вашата компания разваля ин-тонационната среда - вместо да слушат Васил Найденов и Георги Христов, хората се забавляват с Галена и Преслава?
- В годините на демокрация всеки може да си каже становището, включително и да изказва подобни обвинения. Не мисля обаче, че нашите фенове им обръщат внимание. Нашият отговор ще бъде новият хит на Вероника „Folk You".

- Защо вие се возите на мерцедес, а друг голям продуцент от едно време - Жоро Сръбския, днес кара такси?
- Въпрос на предпочитания и възможности. Досадно е, когато някоя техника започне да ти създава проблеми. Тогава ти започваш да й служиш на нея, а не тя на теб. Затова, имам ли възможност - купувам най-доброто от най-реномираните фирми. За колите мисля, че това е „Мерцедес". Изключително съм доволен от S класата им. Препоръчвам я на всеки, който има възможност да си я позволи, включително и на Жоро Сръбския.

- Как изглежда идеалната фолк певица в очите на инж. Митко Димитров?
- Пееща, с идеални, съразмерни, секси форми, артистична, емоционална, млада, умна и красива и с такава харизма, че на българина да му се ще да живее!

- Защо навремето инвестирахте средства и в издаването на естрадна музика (албум във вашата фирма пусна дори самата Лили Иванова), а днес сякаш стоите настрана от големите име на в естрадата?
- Лили Иванова съгласуваше идеите за песните от първия си албум с нас и тогава се получиха много добри хитове: „Не всичко е пари, приятелю", „Сълза", „Счупената чаша" и др. За втория си албум тя реши да експериментира с рок песни, за да плени и тийнейджърите, без да се съобразява е нашето мнение. Именно това беше причината да приключим работата си с нея и да не заработим с дру-ги имена от естрадата. Сега продуцираме доста песни с естрадно или чисто дене звучене, но те се пеят от наши изпълнители, които се съобразяват с мнението ни.

- В пресата постоянно се под хвърлят списъци на най-добре платените български изпълнители. Вие ли определяте кой певец за колко пари да пее?
- Естествено, че изпълнителите имат думата. Хонорарите се решават заедно, според актуалността на изпълнителя в момента.

- Бяха тиражирани слухове за бунтове на изпълнители във вашата фирма. Певици негодували срещу продуцентския процент, който удържате. Има ли подобни бунтове и ако да, как успявате да ги потушавате?
- Аз не съм феодал или робовладелец. Цялата ни дейност е по взаимна воля и съгласие. Целта е с нашите възможности да развием таланта у изпълнителя. За това са необходими и опитът ни, и средствата ни. Това е нашата инвестиция в него. Естествено е някой ден тя да започне да се възвръща.

- Кое е най-голямото ви откритие тази година? В предишни години „реколтата" не беше ли по-добра? Да не би да има отлив на желаещите да стават фолк певци?
- Изпълнителите ни май станаха много и за нас е трудно максимално да прецизираме дейността. Джена е най-новото и надеждно име за момента. Тя спечели наградата „Дебют за 2007 година" на телевизия „Планета". Не търсим и не правим кастинги за нови таланти поради причината, че трябва първо да се освободим от нерентабилните изпълнители, с които не сме съумели да направим впечатление. Не че няма желаещи. По този въпрос се шегуваме и си припомняме вица: „Попитали Радио Ереван кои са повече от китайците? И Радио Ереван отговорило: „Мераклиите".

- У дома пускате ли си песни от каталога на „Пайнер"? Каква музика слушате вкъщи?
- Обикновено правим мониторинг на телевизия „Планета" и „Планета фолк", така че и вкъщи се чувстваме като на работа. При това притежавам страхотна колекция от хитове до 90-те години, а все не остава време за тях.

- Мнозина ви завиждат, че сте заобиколен от хубави жени. Чувствате ли се като господар на най-красивия и гласовит харем в България?
- Чувството е много приятно, но да не забравяме, че и розите си имат бодли.

- Певиците като приятел ли ви възприемат, или като началник? Притесняват ли се във ваше присъствие?
- Опитвам се да им бъда приятел, за да ги разбера по-добре, и началник, за да доразвия таланта им, но при всички случаи се старая да бъда доброжелателен и справедлив.

- Във вашата фирма и в къщата си имате ли техника марка „Пайниър"? Имате ли сантимент към тази марка?
- Пайниър (Pioneer) е реномирана американска марка, впоследствие лицензирана от японците. Името й идва от първите, от пионерите в Щатите, чието появяване в Дивия запад е било изпълнено с много рискове. Кръщаването на фирмата ни с това име през 1990 г., когато и двамата със съпругата ми зарязахме сигурната държавна работа и се хвърлихме в неизвестността, също имаше някаква символика. Това беше идеята ми. Но, изглежда, е в сила правилото, че който не рискува - той не печели.

- Много ваши изпълнителки вече се разгонват по кориците на мъжки списания. Поощрявате ли този техен публичен стриптийз, или се опитвате да го ограничите?
- Според мен не трябва да се срамуваме и да прикриваме красивото у нас. Не става въпрос за вулгарно показване на интимни части, а за финес и грация. Това също е част от рекламата и носи положителни дивиденти.

- Как на един инженер му хрумва да се занимава с продуцирането и издаването на фолк певици? Как се насочихте към този бизнес?
- Сега, като се замисля (вече минаха 18 години) и си направя равносметка, разбирам, че нищо не е било случайно. Всичко е ставало етапно през годините с правилната идея, която сме имали, отстоявайки позициите си умерено и сигурно, правилно преценяйки ситуациите, работейки на принципа: „Помогни си сам, та и Господ да ти помогне!" Имали сме и късмет в повечето случаи, но не са ни липсвали и каръшки ситуации с колосални моментни загуби. Падали сме много пъти, но сме се изправяли и сме продължавали отново напред. Имало е както положителни емоции, така и разочарования. Хоби ми беше музиката. Впоследствие я направих бизнес. Чувствах, че ще успеем, и съчетах така нещата през годините, че да успеем.

- Вие самият пеете ли си понякога? Ритмичени музикален ли сте? Кой във вашето семейство има гласови данни да бъде певец?
- Никога не пея. Музиката е в главата ми, но гласът ми не може да я възпроизведе и става смешно. Обаче усещам кога ми пеят фалшиво, кога аранжиментът не е направен добре, кога композицията няма съответния потенциал, кога смесването е объркано, кога техническият звук е зле. Музиката е една емоция и аз смея да кажа, че я усещам.

Няма коментари: