четвъртък, 28 януари 2010 г.

“Аватар” и българските мърморковци


Джеймс Камерън съживи не само киноиндустрията, но и цялата икономика. Кога ще се появи българският му аналог?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ
в. "Уикенд", 30 януари 2010

Докато Обама, Меркел, Саркози и сие се чудят как да надмогнат световната рецесия, а у нас упражняват реторика на кръгли маси, една холивудска продукция чупи рекорди във всички държави и показва, че няма невъзможни неща - когато се обединят талант, усърдие и търпение.

Този уикенд “Аватар” на Джеймс Камерън ще подобри постижението на предишния му филм “Титаник” като най-печеливша продукция на всички времена. С приходи от 2 милиарда долара (при обща инвестиция в заснемане и маркетинг от $340 милиона), филмът съживи киноиндустрията, а уникалната технология на заснемане й посочи нов път за развитие. Поне засега инвазията на телевизията и Интернет изглежда овладяна. Те не могат така омагьосващо да покажат триизмерни гледки като тези от планетата Пандора.
В България “Аватар” вече има

над 4 милиона лева

касов приход. Около 60 на сто от тях остават тук – в киносалоните и в дистрибуторските фирми. Покрай цялото това пиршество за сетивата процъфтяват и други сектори – търговия с играчки, електронни игри, сувенири, книги. Ресторантите инкасираха нечуван оборот покрай пълните с публика кина. Заведенията в софийските молове не смогват да обслужват гладните и превъзбудени зрители. От наплива на хора намазват даже и търговците на дрехи, чиито магазини доскоро зееха празни.
Ето как геният на един човек – в случая Джеймс Камерън – може да се превърне в оръжие успешно срещу кризата. Ами ако имаше още десетина такива? Ами ако бяха сто Камеръновци? Имаме ли в България подобни личности, чиито качества са способни да измъкнат околните от тресавището? За да си отговорим на този въпрос, е добре да знаем няколко факта.
Режисьорът е бил готов с проекта за този филм веднага след “Титаник” (1997). Предпочел е обаче да

чака цяло десетилетие,

за да се развият технологии, позволяващи пълна реализация на идеите му. 60 на сто от кадрите в “Аватар” са компютърна анимация. Подготовката за снимките е била грандиозна. Камерън е пратил стотици хора от екипа на едномесечни тренировъчни лагери в джунглите – за да свикнат с тежките условия, при които после се е работило в Нова Зеландия. Подобно на Джордж Лукас с неговите “Междузвездни войни”, режисьорът е създал не просто филм-феномен, но и една цяла нова вселена, от А до Я. Нови планети и извънземни същества. Нови космически кораби, пътуващи до тях. Нови транспортни и технически средства. Невиждани животни и растения на Пандора, нов език (с някои думи и звуци, взети от древно-етиопски и от езика на новозеландските маори)... Всичко това тепърва ще носи още милиарди долари.
Триумфът на “Аватар” се дължи не само на грандиозния си замисъл и изпипаните до съвършенство ефекти. Както във всеки свой филм, и тук Камерън спазва няколко правила – да се придържа към проста, на моменти елементарна фабула, да заложи на емоциите и любовта и най-вече – да отправя послания, достъпни за всички. Изглеждат на пръв поглед фасулска работа, но нито един друг гений на Холивуд – Спилбърг, Лукас, Питър Джаксън – не успява да ги прилага така последователно и винаги успешно.

Имаме ли у нас такъв тип хора

като Джеймс Камерън? Риторичен въпрос. Трябва да почакаме още десетилетия за тукашни примери как енергията на една личност може да променя всичко наоколо. Онова, което със сигурност имаме, е мърморковци в изобилие. И за “Аватар”, както и за предишни феномени от този тип, се появиха статии и типично нашенски коментари от типа “не е нищо особено”, иронизиращи масовата истерия.
Българският гений на завистта все още бушува с пълна сила, и никакви финансови кризи не са в състояние да го усмирят. До такава степен сме патологично влюбени в нещастието си, че не умеем да оценим и се радваме на малкото неща, успели да ни очароват.



Джеймс Камерън е чакал цяло десетилетие, преди да може да реализира пълноценно идеите си.



Компютърните технологии в “Аватар” представят по уникален начин цяла нова вселена.

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Слави, плешив бездарнико, сложи си тарифа за орално обслужване!

Вечерното шоу на Би Ти Ви отдавна е чиста проституция. А Трифонов не е луд, щом върши всичко за пари

ВОЛЕН СИДЕРОВ
в. "Уикенд", 23 януари 2010

Нали знаете стария каламбур с кръстословично звучене: как се нарича мъжки характер с пет букви, първата е "п". Във вторник, 19 януари Слави Трифонов беше жива илюстрация на този виц. Хем му се искаше да се направи на мъж, хем вагиналното начало у него накрая побеждаваше. Тъкмо да заклейми Бойко Борисов и някаква буца на гърлото му го спираше, набъбвайки като венерин хълм.

Аха да му тегли една майна, но някак тестостеронът не достигаше и вместо ругатня се получаваше хленч като на вдовица за коитус.
Какво предизвика жалкото поведение на Слави Тр. във вторнишката Би Ти Ви-седянка?
Някакво изявление на премиера Борисов, дадено за телевизия, която Слави Тр. не гледал и препечатано във вестници, които Слави Тр. не четял. Не четял, чушки - ясно е как ги разгръща с потни кунки всяка седмица ... В това изявление Борисов казва, че г-н Тр. поискал да назначава хора във властта, след като ГЕРБ спечели изборите. Освен това Слави Тр. поискал и едно имотче около Кемпински-Зографски да му се преактува от общината в удобен за него вариант, за да строи там. Какво - не става ясно, но аз мога да предположа - вероятно семейна мраморна гробница на фамилията Трифонови, която вече беше показана по Би Ти Ви в цялата си физиологична и характерологична патология.

За целта г-н Тр. беше свикал слугинажа си, събран от кол и въже и наричан авторитетно „сценаристи”. Хора, които определено не трябва да ги дават в близък план, освен ако операторите на шоуто не искат да предложат типажи за епизодици във филм на Рангел Вълчанов. Гениалният Рангел обикновено използва натурални имбецили, когато представя карнавал на селски идиоти в своите гротескни творби.
Слугите на Слави Тр., облечени като за погребението на Крушата, плахо се опитваха да започнат предаването по темата. Началникът обаче не им даваше, пресичайки всеки от тях с патетичен рев: „И-ассиа-що-тряя-дъ-говоря-пу –тоя-въпрросс...?"
Сякаш не ги е накарал точно те да се наредят на масата в студиото като клошари за топла супа в парижки приют. Сякаш не е пускал три дни подред разтърсващ анонс в рекламните блокове на Би Ти Ви. Сякаш не са обсъждали 3 дни със слугинчетата единствено това - как точно да построят величавия отговор на Бойко.

Е, тъпо го построиха, но от такива чукундури - толкова. Най-лошата новина за собствениците на Би Ти Ви обаче е, че рекламното време на телевизията се използва от един меркантилен и безскрупулен тип за разчистване на лични сметки, а това не минава в никоя цивилизована телевизия. Какво пише в договора с офшорката на Слави Тр., г-н Парсънс? Да не би там да има клауза: шоуто ще води лични битки с всеки, който не е симпатичен на несимпатичния водещ. А тъй като плешивият, ослепяващ (той сам се определи като такъв в поредица от сополиви самопортретиращи го интервюта) и в неравностойно двигателно положение водещ мрази всички освен себе си, договорът може да ви излезе солен, мистър Парсънс.

Господа собственици на Би Ти Ви, заплашени сте от възможността в залязващото шоу на Слави Тр. оттук до самия залез да се редуват бабите на музикантите от бенда с погребални седянки, на които да бъдат заклеймявани Бойко Борисов или Волен Сидеров. Помислете и заменете, колкото може по-бързо телевизионното недоносче, наречено „Шоуто на Слави” с нещо гледаемо. Ако не искате съвсем скоро и останалите няколко зрителя - роднините на Ку Ку бенд, да превключат на предаването на Иван и Андрей, както направиха вече стотици хиляди българи.
Смешният плач на Слави Тр. във вторник показа в пълнота и един отдавна известен на познавачите факт - плешивият некадърник не може да сглоби едно пълноценно изречение по законите на българския език без аутокю. Толкова объркан и шизофреничен словесен поток бях чувал само от психично неуравновесения Ст.Ст. Александров, когото Джони Пенков и Тодор Колев бяха взели преди години да освежава тяхното радиошоу. А толкова болни и без покритие политически амбиции, каквито показаха Слави Тр. и слугинчетата му в черно, съм виждал само у други двама: Яне Янев и Йоло Денев.

Ако някой си е помислил, че се опитвам да изкарам луд Слави Тр., не, нищо подобно. Лудите не въртят на пръста си далавери за милиони чрез офшорните си фирми, укривайки пари от държавния бюджет. Лудите не правят поръчкови предавания, при които плюят по тарифа по определени политици и правят фелацио на други. Не, това не е лудост, това е алчност. Това е продажност без принципи. Това, което вечерното шоу на Би Ти Ви прави, е проституция. Така че нека плешивият, поръчков , бездарен комплексар, г-н Тр. да си сложи тарифа. Еротичен масаж, тоест гъделичкащ скеч - толкова; френска любов (като на Румен Петков) - толкова; стандартно проникване - толкова; хардпенетрация - еди-колко си. Така ще си разшириш клиентелата, Тр.!

А сълзите и сополите по несбъднатата политическа кариера на Слави Тр. и черните му булонки ги разбирам прекрасно. Те пробваха да влязат в парламента с вълната СДС през 1997 г. - не стана. Издялкаха си политическата мастурбация, наречена Гергьовден, завлякоха стотици хиляди долари на руската газова промишленост чрез лековерния Сашо Дончев - не стана.
Ориентираха се към патриотизма, залагайки на турски маанета - пак не стана. Некадърни сте, бе момчета, затова не става. То само с пари не става, трябва и интелект, мъничко талант, трябва и чар. А чарът на Слави Тр. е съпоставим с този на ж.п. траверса.

И после виновен им е Сидеров, виновен им е Борисов...
Виновна ви е завистта и злобата. Виновни са ви не черните дрехи, а черните души!
Виновно ви е собственото бездарие. А бездарието, четете Любо Левчев, е фашизъм.
Не Сидеров и „Атака”, вашето бездарие е истинският фашизъм в България.

понеделник, 13 октомври 2008 г.

Ники Николов: "Биг Брадър 4 е личен провал на Павел Станчев"


ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА/ В. УИКЕНД, 10 октомври

„Говори Биг брадър..." Някога тази реплика караше кръвта на участниците в Къщата да замръзва. Школуваният в радиото глас на диджея и главен редактор на хитови риалити програми Ники Николов звучеше точно така, както трябва - все едно думата е взел някой от отвъдното. Николов обаче вече не работи в Биг брадър, а прави конкурентното Денсинг старо. Затова продуцентите от „СИА адвъртайзинг" си намериха друг Голям брат. Ако се съди по досегашните издания на шоуто и по интернет форумите, изборът не е бил никак успешен. Срещнахме се с Ники Николов и го разпитахме за „войната" на риалити форматите у нас. Поинтересувахме се и какъв точно е резултатът от двубоя Биг брадър - Денсинг старс.

- Ники, Биг Брадър ви би на старта. Колко още ще е така? Кога ще ги изпреварите?
- Биг Брадър би на старта, защото за 4 години ние създадохме една истинска марка на телевизионния пазар. Нещо като „Кока-Кола" в българската телевизия. Още при първата глътка на новата „напитка" обаче, зрителите усетиха, че тя вече е топла, недостатъчно газирана и се е превърнала в „Алтай".От 6 лайфа досега резултатът е 5 на 1 за Старс срещу Биг брадър. Нещо повече, Биг Брадър 4 е първият телевизионен проект в България, който само за една седмица изгуби над половин милион зрители. Между милион и двеста-триста хиляди гледат Денсинг старс. В същото време зрителите на Биг Брадър 4 са под 900 хиляди, което е пълен провал за това предаване и личен провал на изпълнителния директор на Нова телевизия.

- В предишните сезони вие правихте Биг брадър като главен редактор. Сега следите ли го? Какво ви е мнението за новото издание?
- Гледал съм три епизода. Единственият човек, който може и разбира там, е Петко Спасов (режисьор, син на бившата тв говорителка Нина Спасова). Сам човек обаче не може да направи чудеса. Навремето заедно бяхме страхотен екип. По принцип не е честно аз да давам коментари за съдържанието на Биг брадър, защото при всички положения съм пристрастен. Думата на зрителите е закон, а те не харесват този Биг брадър.

- Вие бихте ли вкарали сляпа жена в Къщата?
- Да, това е част от всекидневието. Винаги съм казвал, че в Биг брадър има място всеки, който се разхожда по улиците. Бих вкарал и напълно луд човек. Такива хора има навсякъде около нас.

- В Денсинг старс по-леко ли ви е отколкото в Биг брадър? Остава ли ви повече свободно време?
- Да, определено ми е по-леко. В Биг брадър беше много тежко. Работеше се почти денонощно.

- Как успяхте да уговорите за Денсинг старс толкова големи звезди?
- Успяхме и се радвам, че известните хора в България все повече отварят живота си за очите на обществото. Винаги съм мислил, че не е нормално да знаем повече за Мадона, отколкото за Лили Иванова. В тази посока това, което прави Елена Йончева в Денсинг старс е достойно за уважение.По принцип философията на шоуто ни е да разкрива характерите на известните личности. Танците са просто формат.

- Вярно ли е, че около сцената дежурят лекари? Участниците се оказали кекави. Кой е най-редовният пациент на докторите?
- Кекави не е хубава дума. Хората, които участват в предаването, сега се учат, те не са професионалисти. Дори и при професионалистите има травми. А тези танци са си спорт и във всеки спорт има контузии, фактът, че има толкова много контузии означава, че всички са взели участието си насериозно. Тоест, те са отговорни хора, които уважават зрителите и правят всичко възможно да се покажат в максимално добра светлина, за да доставят удоволствие на публиката. Има наистина лекари, които са непрекъснато до състезателите. Това е нормално. При тренировките звездите се подлагат на ужасно физическо натоварване.

- Не е ли гадно, че в Денсинг старс противопоставихте плеймейтката Златка на Алисия? Не засягате ли така достойнството на ваша титулярна участничка и съпруга на един от най-известните наши футболисти?
- Напротив. Ние показахме как един спор може да се води с достойнство и да изглежда краси во, а не брутално,1 грозно и примитивно. В същото време изпълнителният директор на Нова стигна дъното с отвратително режисирания бой в Биг брадър. Страшно е, когато човек е готов на абсолютно всичко, само за да запази поста си. Хубавото е, че за първи път българинът показа, че предпочита достойното и красивото пред кървищата. В този момент Денсинг старс се гледаше от 44 процента от аудиторията срещу само 28 за Биг брадър. На Биг брадър му кацна златната кокошка в двора, но заради неумението си той я изпусна. Кокошката дойде на паркета на Денсинг старс и започна да танцува румба и пасо добле. Но такъв е животът - радост и тъга.

- Когато Нико Тупарев се раздели със съдружниците си от „СИА", пред вас имаше ли дилема дали да го последвате или да останете във фирмата и да продължите да правите Биг брадър?
- Пред мен не е имало никога такава дилема. Аз съм коректен в приятелските си отношения. Нико е човек, от когото съм научил ужасно много и ще бъда с него винаги.

- Вие сте диджей и радиоводещ, как попаднахте в телевизията? Познавахте ли се с Нико Тупарев преди да заработите с него? Кой ви заведе в „СИА"?
- Наричайки ме „диджей", обиждате истинските професионалисти в тази област като Ясен Петров, Стивън, Смърфа и Иво Рачев, с които навремето участвах в „Метрополис". Там просто използвах случая да пусна няколко мои любими парчета, иначе задачата ми бе съвсем друга. С Нико Ту парев преди да започнем заедно работа, бяхме на „здравей-здрасти", а всички ни бъркаха, че сме братя. Иначе главните виновници за отиването ми в „СИА" са Ники Кънчев и Сашо Жеков които запалиха в мен искрата за журналистика още през 1989 г. Тогава се запознах с тях покрай музикалния вестник „Рок булевард" и те ми дадоха първите уроци. След това учих журналистика и специализирах в Германия. Днес смятам, че телевизията е моето призвание.

- Чували ли сте новия глас на Биг брадър? Бихте ли му дали съвет?
- Да, чувал съм го. Не мога да дам съвет, защото не би било коректно.

- Дразнеха ли ви слуховете, които излязоха за вас покрай втория сезон на Биг брадър? Тогава упорито се твърдеше, че сте вкарали хубавата Елена в леглото си...
- За първи път чувам такова нещо. Не знам как да го коментирам. Глупаво е човек да се връзва на подобни измишльотини.

- С кои от участниците в досегашните издания на Биг брадър станахте приятели?
- С много хора. Със Зейнеб, Стойка, Здравко, Иван, Елена... Вего го познавам още от партитата на „Метрополис".

- Почивали ли сте в хотела на Здравко в Приморско? Мълвеше се, че сте си близки и затова сте уредили победата на жена му Христина във ВИП брадър 2...
- Ходил съм в хотела. Имам и фактура оттам за последния път, когато бях за няколко дни с жена си, детето и родителите си. Беше по време на кастинга за Биг брадър 3. Последната ни спирка беше Бургас и отидох за 5 дни в Приморско. Когато ходих, за да кръщавам дъщеричката му, разбира се, че не съм си плащал спането, защото щеше да е обидно. Нелепо е да се твърди, че заради това Христина е спечелила втория ВИП сезон. Преди време бяха прегледани абсолютно всички записи, за да се установи, че няма нищо скрито.

- Жена ви в момента с какво се занимава?
- Шеф е в клон на „Булбанк".

събота, 2 август 2008 г.

Манекенката Йоана Христова твърди: Росен Петров ме тормози сексуално!



Какви ги върши по женска линия бившият главсценарист на Слави Трифонов, Росен Петров, сподели моделката Йоана Христова. 21-годишната хубавица прибягна до помощта на медиите след неспирен есемес-тормоз от страна на напусналия шоуто ерген. Йоана участва в последния, силно еротичен клип на Слави и Ку-Ку бенд „Минах ли те?".
Росен Петров категорично отказа да коментира разобличението срещу него. Бившият ортак на Слави не желае да контактува с "Уикенд" и директно затвори телефона, когато наш репортер го потърси.

- Йоана, защо твърдиш, че Петров те тормози?
- Имах участие в Шоуто на Слави преди около година. Взел ми телефона от някого и започна да ме притеснява. Не му отговарях, защото имам връзка с много сериозен човек вече 4 години. Нормално е да не го знае, реших, че се пробва като много мъже. Но после разбра и не спря.

- И откога така?
- Има 7-8 месеца. Пише есемеси всеки ден. Аз мълча, той продължава. В един момент не издържах и му казах лично, че не може да си позволява такива неща. Обясних му така, че да ме разбере - имам си приятел и тези есемеси стават причина за проблеми в отношенията ни. Стигнахме до невероятни скандали, дори бяхме разделени. Явно Петров не се удари по главата, за мен той е невменяем. Питах момичета от екипа, чиито имена не искам да казвам - казаха, че и тях тормозил.

- Не излязохте ли поне веднъж?
- Да изляза с него?! Никога! Откакто го познавам, съм го срещала два-три пъти и винаги е било по работа. Повечето есемеси дори не ги чета. Само като видя, че са от него, ги трия. Избягвам местата, на които може да се появи. Дойде ми до гуша, не мога повече да се разправям с тоя човек!

- Какво ти пише?
- Редовно пише: „Как си, Секси?" Не съм човек, който ще тръгне да разнася есемесите по вестниците, не искам евтин пиар и въобще не търся медийна популярност. Аз съм обикновено момиче, снимам се в клипове и въобще не искам да си имам работа с групичката около Слави. Студентка втори курс съм по право и знам,че не може така да се притесняват жените.

- Предупреди ли го, че ще вземеш мерки?
- Моят приятел не е селска стока като него, че да го заплашва. За мен този човек е Господин Никой. Абсолютен шушумигар, лишен от грам усещане за жените. Като се прави на интелигентен, да си прилага маниите и фобиите върху манекенките и балерините, които са му на акъла.

четвъртък, 31 юли 2008 г.

Софийските келеши

Скъпи коли, засилена охрана и в компанията на красиви манекенки и фолкпевици. Това представлява животът на наследниците на заможните бизнесмени

Уикенд, 25 юли

Те обикалят елитните заведения в столицата и дразнят обикновените посетители. Тяхното основно занимание е да харчат средно по 2000 лева на вечер за алкохол и традиционно хвърляне на салфетки в чалга клубовете. В сметките им влизат и любимото шампанско „Дом Периньон" за около 500 лева, с което често ухажват дамите в компанията си. Нахаканите синчета предпочитат да пият „Джони" със син или черен етикет и влудяват столичани с поведението си на властелини на нощта. Често покрай гуляите си те организират масови сбивания, за да напомнят за силата и статута си.

Бащите на разглезените богаташчета им осигуряват телохранители от страх да не би да станат жертва на отвличане с цел откуп или да ги пазят от самите тях. По-голямата част от подрастващите обаче ги ползват по-скоро като платена армия. Те са известни с буйния си нрав и неведнъж влизат в спорове с други синове на бизнесмени. Тогава гардовете се изявяват по-скоро като биячи, отколкото като телохранители.

Една от най-изявените нощни птици на София е Жоро Главата, син на покойния сикаджия Стоил Славов. Бизнесменът беше взривен през 2004 г. в асансьор в сградата на СИК. Наследникът му Георги Славов е сред честите посетители в „Син Сити", БИАД и „Най клуб", където няма как да остане незабелязан. Жоро Главата пристига с бяло БМВ Х5 и винаги е придружен от четирима или петима охранители. Популярността на 25-годишния младеж сред ъндърграунд елита на столицата се увеличи, след като

взе участие в масово сбиване

именно в любимото му заведение през 2006, навръх националния празник 6 септември. Тогава охраната на Жоро Главата отказала да остави оръжието си на съхранение, а самият той шамаросал управителя на клуба.

Освен този побой Георги Славов се е забърквал поне в още десетина подобни истории. Това лято сикаджий-ският наследник по традиция е в Слънчев бряг, а гардовете му вече успяха да се сбият в местната чалга „Будоар" с хора от някогашното обкръжение на несебърския милионер Чавдар Александров.

Милионите наследство, два хотела по морето и няколко бензиностанции в актив са превърнали Жоро Главата в един от най-желаните софийски ергени. На неговото внимание дълго време се радваше манекенката Цеци Красимирова, както и доведената дъщеря на медийния експерт Георги Лозанов – Биба.

Често в обкръжението на Георги Славов е синът на представителя на „Лада" за България -Витя. Той също се бе забъркал в криминална история, която го противопостави с Янко Баташки – Лудия.

„Син Сити" е изключително популярно и сред други ВИП синове. Наследникът на строителния бос Георги Георгиев Иван, толкова често посещава заведението, че негови приятели вече се шегуват, че се е превърнал в част от интериора му. Естествено, всяко негово появяване се превръща в истинска атракция. Младежът пристига с „Мерцедес Макларън", чиято приблизителна цена е около 450 хиляди евро, и спира пред входа на клуба. След като е спечелил вниманието на простосмъртните, които чакат на опашка пред заведението, наследникът на строителния бос излиза от возилото и се насочва към ВИП входа. Там вече са се строили в шпалир охранителите му.

Синът на строителния бос е известен с любовта си към колите и е сред най-глезените деца с богати татковци у нас. Бащината обич на Георги Георгиев е толкова силна, че той угажда на всеки автомобилен каприз на Иван. С това се обяснява и фактът, че младият наследник е засичан да бръмчи по софийските улици с различни скъпи возила. Една от последните му придобивки е черно „Ламборджини" на умопомрачителна сума.

С тази си „визия" Иван привлича като магнит красивите манекенки от „Визаж", в чиято компания той често може да бъде засечен в някой столичен нощен клуб. Синът на Георгиев, естествено, се интересува и от попфолк изкушения. Една от последните му връзки бе със секссимвола Галена, преди тя да се залюби с друг млад тузар вафления бос Галин. Нейните колежки Алисия и Емилия също са споделяли компанията на богаташки синчета. Макар и не едновременно, преди да се задомят, двете грации са били

под крилото на Гущеров-младши

Синът на бизнесмена и депутат от БСП Добромир Гущеров се интересува повече от попфолк изпълнителките, отколкото от бизнеса на татко си и от по литиката. Кристиян Гущеров дълго време излизаше с Алисия и дори й бе подарил джип „Мерцедес", естествено, взет от автопарка на баща си. Между двамата обаче настъпи разлъка, след като певицата избра по-красивия, по-кротък и по-известен Валери Божинов. Зарязаният Гущеров-младши дълго време разправяше, че сам изгонил Алисия, тъй като научил нелицеприятни неща за нея.

„Баща ми ме заплаши, че ще ми спре издръжката, ако се виждам с нея", твърдеше милионерският наследник.

След Алисия Кристиян се занимаваше за кратко с Емилия. Накрая 21-годишният богаташ се спря на кака си Малина. Често се стига до комичната ситуация младежът да излиза заедно с Малина и с официалния й любовник - бореца Красимир Кочев.

Разгулният нощен живот Гущеров-младши го направи мишена на престъпници. Преди няколко месеца е било осуетено отвличането на Кристиян. Влиятелно ченге предупредило Добромир Гущеров, че наследникът му е попаднал в списъка на богаташки синчета на известна банда. Младежът е трябвало да бъде похитен, а баща му - изнудван за откуп. Депутатът от БСП назначи солидна охрана на Кристиян. От известно време плътно зад лимузината „Бентли Флаинг Спър", която струва над 400 хил. лева, се движи джип с трима въоръжени гардове. Охранителите

следват Гущеров-младши дори в тоалетната

Всъщност тоалетните на заведенията са любимото място за посещение на столичните келеши. През лятото те са в „командировка" на Слънчев бряг или Лозенец, но дори в жегите малките им нужди не секват. Често пъти младите богаташи посещават вецето по 15-20 пъти на нощ. Влизат в тоалетната по двама-трима, с тях неизменно е и някоя засукана дама. Те обаче не правят секс, а шмъркат кокаин. Някога определяна като дрогата на богатите, днес този наркотик е масово достъпен. Цената от 120 лева на грам не притеснява паралиите.

„На вечер шмъркат по 3-4 грама. Сега качеството на дрогата умишлено е ниско, кокаинът не ги хваща и за да се надрусат, трябва да си купят големи количества. Дори милионерските синчета не смеят да си взимат от шанаджиите, защото и те не са застраховани срещу проблем. Е, на тях няма да им режат ушите, но ще изядат няколко шамара, докато не разкрият кой ги снабдява. Като си поръчат „официален" кокаин и вечерта им стартира с минус 500 лева", разкрива столичен дилър.

Младите купонджии си имат лични дилъри, които им се пишат приятели. Повечето разполагат и с познати в медицинските среди. Не от любов и уважение към лекарското съсловие, а поради простичкия факт, че някой трябва

да подмени теста за наркотици

който заможните родители ежеседмично взимат на децата си.
„От две години ми подменят банката с урина срещу 200 лева на процедура", фука се на всеослушание млад столичен богаташ с черно „Ламборджини".
Баща му е един от босовете на металургичния завод „Кремиковци". Същият младеж има навика, когато се напие и надруса порядъчно, да прави скъпи покупки рано сутринта.

„Веднъж влезе в шоурума на „Камор Ауто" и си поръча чисто ново БМВ. Остави капаро от 2000 лева. След това не се появи, за да си получи колата. В друг случай реши, че ще има къща срещу столичното заведение „Червило". Обади се по телефона на строителната фирма на братовчед си и нареди майсторите да идват с багерите и да започват работа...", раздуват изцепките на младия милионер от компанията му.

Синовете на Киро Японеца - Спартак и Януш, също са сред най-видните почитатели на чалгата. Техните територии са „Най клуб" и „Плаза". Там двамата братя могат да бъдат видени през нощ, но никога не купонясват заедно. Децата на Японеца също не излизат от къщи без солидна охрана и не рядко я ползват като платена армия. Спартак и Януш нееднократно са подхващали скандали в заведения, които прерастват в масови боеве. В такива моменти по-големите удари понасят гардовете на богаташките синчета.

Други двама братя, известни с разгулния си нощен живот, са синовете на газовия крал Сашо Дончев, шеф на „Овергаз". Посетителите на клубовете „Червило" и „Брилянтин" добре познават буйния нрав на по-големия син Даниел. Преди години младежът

разби лъскавото си порше на магистралата

и само провидението го спаси. Наближавайки трийсетте, Даниел Дончев вече е по-улегнал и прави първите си стъпки в семейния бизнес.

Димитър Борисов, племенникът на Бойко Борисов, също се е проявявал в „Червило". Само преди няколко седмици охраната на столичното заведение го изгони заради буйния му нрав. Родственикът на кмета се спречка с друг посетител на заведението и бе „културно" изведен от нощния бар.

Синът на бившия министър на транспорта Вилхем Краус, Антон, е познат като един от най-атрактивните и желани посетители на чалга заведенията. Въпреки че брат му Михаил беше отвлечен и върнат срещу 300 000 евро и с отрязан пръст, Антон не се ползва от услугите на някои телохранител и сам кара ламборджинито си. Щедростта на Тони привлича и много попфолк изпълнителки. Едно от завоеванията му е певицата Кали, но не след дълго любовта им приключи.

Сред ВИП синчетата запазено място има и Иво Тихия, наследник на капитан Разложки от КАТ. Тихия нашумя като част от митничарската банда на Джими и Пурата. За разлика от началниците си Ивайло Разложки предпочиташе да пръска парите от покровителстването на контрабанда по шумен начин. Солидни бакшиши на оркестри, огромни букети с рози на младите „златотърсачки" и странни поръчки като доставки на живи бели зайчета бяха част от нощния лайфстайл на младия митничар.

Миналото лято, когато Иво Тихия бе арестуван в Слънчев бряг, баретите намерили в прословутия му „дълбок джоб" 25 хиляди лева джобни пари. Преди два-три месеца синът на капитан Разложки от КАТ напусна ареста и днес продължава да вилнее в столичния БИАД и по морето...

Светлин Русев краде паметта на умрелите художници!

Номерът му е да се явява на погребения и да държи слова, чрез които всъщност изтъква себе си

ЯВОР ДАЧКОВ/ Уикенд
25 юли



Културната дискусия за интелектуалците и властта, отпушена преди два месеца, доби общонационални размери. Скандалната статия на Явор Дачков „Най-бездарните творци" бе последвана от серия текстове на засегнатите творци в различни печатни издания. Днес Дачков отговаря на художника Светлин Русев, който преди седмица в „Труд" го нападна като „хулител" и „комплексар" и го приравни с клеветничеството на Тодор Живков.

Преди месец написах три статии, които по замисъл трябваше да опишат отношенията между няколко дежурни представители на „българския духовен елит" с българската политическа власт. Тези текстове бяха завихрени в стихията на една по-обща полемика, разразила се по страниците на различни издания.

Искам много ясно да кажа в самото начало, че размяната на мнения в този медиен скандал се случи спонтанно. Основните участници в него не са се наговаряли да започнат атаките или да им отговарят. Просто така се случи - съвпадение между публикации, писани по различни поводи от Георги Господинов, Виктор Пасков, Мартин Карбовски, моите собствени и тази на Светлин Русев във вестник „Труд" на която отговарям с този текст. Не изброявам останалите имена на участниците в дискусията не защото не изпитвам уважение към мненията им, а за да не разпилявам вниманието на читателите.

Искам да е ясно, че следващите редове са отговор на статията на г-н Русев, публикувана преди седмица в „Труд" и предизвикана от текстовете ми. Започнах с горната уговорка, за да уверя Светлин Русев и останалите от „клуба на гениите" -няма заговор срещу вас!

Нито срещу Георги Първанов

Тази история започна спонтанно, което означава, че има по-дълбоки основания от омразата на един или завистта на ДРУГ.

Никой не ви завижда и не ви мрази! Напротив. Цялата работа е,че никой не иска да прилича на това, което сте направили с талантите си заради едната слава, едното честолюбие, едната власт... Не казвам заради едното име, защото, ако човек държи на името си, никога не би го продал на каквато и да е цена. Давате ли си сметка какво сте извършили със себе си от усукванията около партийния трон на Тодор Живков, окултната чалма на Людмила и парвенюшките офиси на „новите" социалисти и демократи? Няма никакъв спор между млади и стари, талантливи и бездарни, велики и неизвестни,грозни и хубави. Разговорът е за това, което оставяте след себе си. За вашето наследство. За продължението на една духовна традиция, която, независимо от разнообразните си форми, очертава силуета на една общност. Или на един народ - предпочитаната от вас дума, с която обичате да злоупотребявате.

Днес е удобно, дори задължително основната вина за българската катастрофа да се търси у политиците. Търсите я дори самите вие, когато последните не са на власт.

Останах изумен от подзаглавието

на г-н Светлин Русев в статията му в „Труд" - „И Дачков, и Живков - с едни и същи „съображения". Не бяхте ли вие, г-н Русев, лично приближен до диктатора и неговата дъщеря, която бе министър на културата, въпреки очевидната си безпомощност и, меко казано, обърканост по всички възможни, не само културни, но и човешки въпроси? Всестранно разБита личност. Неслучайно тя се превърна в нещо като идол и на голяма част от „априлското" или каквото е там поколение. Поколение от разбити личности, които свършиха зле, независимо от позитивизма и полъха на свобода. Едни бяха убити, като Георги Марков, други си отидоха преждевременно, почти мистериозно, като Цветан Стоянов, трети оцеляха, но платиха цена. Тончо Жечев, Иван Радоев и останалите, с които неслучайно ви противопоставих, избраха вътрешната емиграция и донякъде - маргинализация, а вие избрахте цинизма на оцеляването и, което е нашата обща болка - разпиляването на талантите заради властта и парите.

Пишете, че сте близък приятел с всички, които споменах по-горе... Кой го отрича? Въпросът е какво взехте от това приятелство и защо узурпирахте духовната територия на България за тяхна сметка. Много е лесно

да говорите за духовна близост с покойници

да цитирате хора, обречени на мълчание, и за тяхна сметка да трупате дивиденти, както успешно правите това с картината, която рисувате от половин век.

Впрочем едно от нещата, с които сте известен, е навикът ви да се явявате на погребения на големи творци, за да държите слово, с което всъщност изтъквате себе си, а не покойника. Само роднините на Георги Божилов - Слона, не са ви позволили да безобразничите по този начин с паметта на големия художник.

Но да се върнем на Живков и темата за властта. Според официалната ви биография вие сте председател на Съюза на художниците от 1973 до 1985, а от 1985 до 1988 сте директор на Националната художествена галерия. Можете ли да ми кажете как точно е ставало това без личното благоволение и покровителство на диктатора? Нещо повече. Вие бяхте член на ЦК на БКП. Бяхте част от централното ръководство на партията, която управляваше държавата чрез насилие. В началото на прехода вие бяхте депутат от същата тази партия, която лицемерно смени името си и бе непоносима с наглостта си.

Вие бяхте част от управлението на най-мрачния период от историята на България, а днес сте седнали да ми четете морал! Освен властта, парите май са другата ви голяма слабост. Дори и бегъл поглед върху биографията ви показва, че винаги сте там, където са и те. Като се започне с колекцията на съмнителния колекционер Петер Лудвиг от Германия през осемдесетте години на миналия век, премине се през колекцията на Васил Божков и се свърши с, меко казано, странния колекционер Уго Вотен: Вие сте неизбежно там,

където се решава чия картина да бъде откупена

кой да сложи скулптурата си на обществено място или в двора на някое министерство.

Наскоро чух с ушите си по радиото собственият ви глас да призовава общинските съветници от Монтана да нарушат закона и да не обявяват конкурс за паметник на Радичков, защото само Чапкънов можел да го направи?! Щом проявявате такава арогантност за дребните неща, какво ли се случва при големите сделки.

Да не подхващам темата за източения фонд „13 века България". Далаверата принуди дори и Живков да се стресне и да ви свие леко сармите. От председател на СБХ ви направиха директор на НХГ. В биографията ви пише, че сте и колекционер. Само дето не пише откъде са иконите в колекцията ви. И вие ли ги наследихте от баба си? Или са дошли по обичайните канали на иманярството и ДС...

И още един последен щрих към вашия портрет. През 2003 г., когато се засилихте да ставате академик, никой от колегите ви в катедра „Живопис" не ви предложи, та се наложи да пускате връзки при скулпторите, които издигнаха кандидатурата ви...

Тук е мястото да ви кажа, че външният успех невинаги е мерило за вътрешно качество или стойност. Това не разбирате. Ето че стигнах и до следващата тема - окултизма. Преди време, когато водих предаване по БНТ, описах вашите картини с две изречения от отец Павел флоренски, посветени на еврейската кабалистична традиция в класическия му труд „Иконостас". „Клипот" е дума, която описва обвивката на едно астрално тяло без душа. Обвивка без съдържание, форма без смисъл. Лице без живот. Тогава съвсем спонтанно ми хрумна

да покажа ваш портрет на Ванга

за да илюстрирам без жизнеността на българската култура. Мъртво лице със слепи очи, разцепено от засъхнала кръв. Маска на самата българска смърт. Статията ви в „Труд", която ми даде повод за тези редове, е илюстрирана със същите застинали, лишени от живот човешки черепи. Минали през формалина на марксистко-ленинската естетика. Впрочем вие се очертавате като истински класик на българската гробищно-монументална форма. Това няма нищо общо нито с Молитвата, нито с Причастието. Те са част от общуването с една Личност и не могат да бъдат предмет на култ.

Вашата слабост е, че избягвате това общуване. Рисувате некролози, а не икони.

От вашите думи, г-н Русев, и от думите на Виктор Пасков не усетих друго освен презрение. Творчеството е проява на щедрост. То по някакъв начин е и радост. Нищо такова не се излъчва нито от вашите картини, нито от вашите интервюта. Само едно A3, A3, A3...

И накрая нещо по стила на статията ви, която предизвика този отговор. Цялата е посветена на незначителността на моята личност и думите, които пиша. Не казвате обаче нищо по смисъла. Част от властта ли сте, или сте на страната на духа? Или от двете - рисуван на черепите, които оставят след себе си хората, встрастени във властта. Ако това е така, защо се впрягате? Ако сте велик документалист на погребалната социалистическа естетика, маестро на некролозите по стените на НДК, какво ви пречи публикацията в един седмичен вестник? Струва ми се, че истинските духовни свидетелства не се нуждаят от защита, пък била тя под формата на презрение. Можете да не ме уважавате, но сте длъжен да изпитвате това към читателите, които четат думите ви. Със сигурност не заслужават текста, който сте написали.

Трови по същия начин, както съсухрените ерзаци на икони по стените на „църквата" на Ванга.

Останете си със здраве!

понеделник, 28 юли 2008 г.

Шефът на "Пайнер" инж.Митко Димитров: Разделихме се с Лили Иванова, защото искаше да пее рок




ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА/ Уикенд
25 юли



Как един инженер-механик може да се превърне в личност с безспорно влияние в българския шоубизнес? Отговора на този въпрос потърсихме в Димитровград. Там, в тихото провинциално градче, е централният офис на най-голямата музикална компания у нас - „Пайнер". фирмата, която днес мнозина наричат империя на фолка и чийто бигбос е инж. Митко Димитров. Той дава интервюта изключително рядко - казва, че тази работа отива повече на звездите на фирмата му.

- Г-н Димитров, разкажете за това „инженер" пред името ви? Впечатляват ли се фолк певиците от титлата ви?
- Никога не съм коментирал този въпрос с тях. Разговорите ми с певиците са предимно като между музикален продуцент и артист изпълнител, а не като технически лица в машиностроенето. Завършил съм ВМЕИ Варна, специалност ТМММ (технология на машиностроенето и металорежещите машини) през 1979 г. Оттам и титлата ми. След това съм работил 10 години като машинен конструктор и главен механик в КППЕК - Димитровград В началото на 1990 г. приключих с държавната работа, регистрирах „Пайнер" ООД и започнах да се занимавам с коренно различна дейност в частния бизнес. В музикалния сектор техническата подготовка беше неприложима. Там са необходими по-други познания, но бизнес подходът е същият.

- Получавали ли сте някога оферти да продадете компанията си?
- Да. Но става въпрос за чужди компании, а не за български. Те не знаеха какво купуват. Те виждаха, че имаме успехи, перспектива за добри печалби, и това ги блазнеше да направят своите запитвания, но оферти не съм давал на никого.

- Възмущават ли ви обвиненията на някои интелектуалци, че вашата компания разваля ин-тонационната среда - вместо да слушат Васил Найденов и Георги Христов, хората се забавляват с Галена и Преслава?
- В годините на демокрация всеки може да си каже становището, включително и да изказва подобни обвинения. Не мисля обаче, че нашите фенове им обръщат внимание. Нашият отговор ще бъде новият хит на Вероника „Folk You".

- Защо вие се возите на мерцедес, а друг голям продуцент от едно време - Жоро Сръбския, днес кара такси?
- Въпрос на предпочитания и възможности. Досадно е, когато някоя техника започне да ти създава проблеми. Тогава ти започваш да й служиш на нея, а не тя на теб. Затова, имам ли възможност - купувам най-доброто от най-реномираните фирми. За колите мисля, че това е „Мерцедес". Изключително съм доволен от S класата им. Препоръчвам я на всеки, който има възможност да си я позволи, включително и на Жоро Сръбския.

- Как изглежда идеалната фолк певица в очите на инж. Митко Димитров?
- Пееща, с идеални, съразмерни, секси форми, артистична, емоционална, млада, умна и красива и с такава харизма, че на българина да му се ще да живее!

- Защо навремето инвестирахте средства и в издаването на естрадна музика (албум във вашата фирма пусна дори самата Лили Иванова), а днес сякаш стоите настрана от големите име на в естрадата?
- Лили Иванова съгласуваше идеите за песните от първия си албум с нас и тогава се получиха много добри хитове: „Не всичко е пари, приятелю", „Сълза", „Счупената чаша" и др. За втория си албум тя реши да експериментира с рок песни, за да плени и тийнейджърите, без да се съобразява е нашето мнение. Именно това беше причината да приключим работата си с нея и да не заработим с дру-ги имена от естрадата. Сега продуцираме доста песни с естрадно или чисто дене звучене, но те се пеят от наши изпълнители, които се съобразяват с мнението ни.

- В пресата постоянно се под хвърлят списъци на най-добре платените български изпълнители. Вие ли определяте кой певец за колко пари да пее?
- Естествено, че изпълнителите имат думата. Хонорарите се решават заедно, според актуалността на изпълнителя в момента.

- Бяха тиражирани слухове за бунтове на изпълнители във вашата фирма. Певици негодували срещу продуцентския процент, който удържате. Има ли подобни бунтове и ако да, как успявате да ги потушавате?
- Аз не съм феодал или робовладелец. Цялата ни дейност е по взаимна воля и съгласие. Целта е с нашите възможности да развием таланта у изпълнителя. За това са необходими и опитът ни, и средствата ни. Това е нашата инвестиция в него. Естествено е някой ден тя да започне да се възвръща.

- Кое е най-голямото ви откритие тази година? В предишни години „реколтата" не беше ли по-добра? Да не би да има отлив на желаещите да стават фолк певци?
- Изпълнителите ни май станаха много и за нас е трудно максимално да прецизираме дейността. Джена е най-новото и надеждно име за момента. Тя спечели наградата „Дебют за 2007 година" на телевизия „Планета". Не търсим и не правим кастинги за нови таланти поради причината, че трябва първо да се освободим от нерентабилните изпълнители, с които не сме съумели да направим впечатление. Не че няма желаещи. По този въпрос се шегуваме и си припомняме вица: „Попитали Радио Ереван кои са повече от китайците? И Радио Ереван отговорило: „Мераклиите".

- У дома пускате ли си песни от каталога на „Пайнер"? Каква музика слушате вкъщи?
- Обикновено правим мониторинг на телевизия „Планета" и „Планета фолк", така че и вкъщи се чувстваме като на работа. При това притежавам страхотна колекция от хитове до 90-те години, а все не остава време за тях.

- Мнозина ви завиждат, че сте заобиколен от хубави жени. Чувствате ли се като господар на най-красивия и гласовит харем в България?
- Чувството е много приятно, но да не забравяме, че и розите си имат бодли.

- Певиците като приятел ли ви възприемат, или като началник? Притесняват ли се във ваше присъствие?
- Опитвам се да им бъда приятел, за да ги разбера по-добре, и началник, за да доразвия таланта им, но при всички случаи се старая да бъда доброжелателен и справедлив.

- Във вашата фирма и в къщата си имате ли техника марка „Пайниър"? Имате ли сантимент към тази марка?
- Пайниър (Pioneer) е реномирана американска марка, впоследствие лицензирана от японците. Името й идва от първите, от пионерите в Щатите, чието появяване в Дивия запад е било изпълнено с много рискове. Кръщаването на фирмата ни с това име през 1990 г., когато и двамата със съпругата ми зарязахме сигурната държавна работа и се хвърлихме в неизвестността, също имаше някаква символика. Това беше идеята ми. Но, изглежда, е в сила правилото, че който не рискува - той не печели.

- Много ваши изпълнителки вече се разгонват по кориците на мъжки списания. Поощрявате ли този техен публичен стриптийз, или се опитвате да го ограничите?
- Според мен не трябва да се срамуваме и да прикриваме красивото у нас. Не става въпрос за вулгарно показване на интимни части, а за финес и грация. Това също е част от рекламата и носи положителни дивиденти.

- Как на един инженер му хрумва да се занимава с продуцирането и издаването на фолк певици? Как се насочихте към този бизнес?
- Сега, като се замисля (вече минаха 18 години) и си направя равносметка, разбирам, че нищо не е било случайно. Всичко е ставало етапно през годините с правилната идея, която сме имали, отстоявайки позициите си умерено и сигурно, правилно преценяйки ситуациите, работейки на принципа: „Помогни си сам, та и Господ да ти помогне!" Имали сме и късмет в повечето случаи, но не са ни липсвали и каръшки ситуации с колосални моментни загуби. Падали сме много пъти, но сме се изправяли и сме продължавали отново напред. Имало е както положителни емоции, така и разочарования. Хоби ми беше музиката. Впоследствие я направих бизнес. Чувствах, че ще успеем, и съчетах така нещата през годините, че да успеем.

- Вие самият пеете ли си понякога? Ритмичени музикален ли сте? Кой във вашето семейство има гласови данни да бъде певец?
- Никога не пея. Музиката е в главата ми, но гласът ми не може да я възпроизведе и става смешно. Обаче усещам кога ми пеят фалшиво, кога аранжиментът не е направен добре, кога композицията няма съответния потенциал, кога смесването е объркано, кога техническият звук е зле. Музиката е една емоция и аз смея да кажа, че я усещам.

Една репортерка ми призна, че Първанов я е опипвал в кабинета си


Защо никой не разследва слуховете за извънбрачни връзки на президента и Ангел Марин?




ЛЮБА КУЛЕЗИЧ/ Уикенд
25 юли

Наскоро, докато работех за един от всекидневниците ни, чух репортерка да разказва как президентът Първанов я опипвал в кабинета си.

Жената изпадаше в порнографски детайли с видимо удоволствие. В разказа й се намесваше и служител, който влиза в особено деликатен момент от разходката на президентската длан по журналистическото тяло. После дойде ред на пикантни подробности за други, минали и сегашни забежки на държавния глава по женската част.

Обсъждаше се способността му да запазва хладнокръвие, когато го хванат неглиже, както в цитирания случай. Коментираше се нарасналата му мъжка увереност, скъпите му костюми, похватите му на свалян в разрез с демонстрациите на скромност, сдържаност и съпружеска вярност от първия президентски мандат.

Първанов тъкмо беше спечелил повторно и без усилие битката за „Дондуков" 2. Още смътно се дочуваше за пристрастяването му към новобогаташките удоволствия, ловджийските трепети и телесните радости. Съдейки по слуховете, те по-скоро прилягат на едноличната власт, нежели на народния слуга, поставен под контрола на общественото мнение.

От разказа на колежката ставаше брутално ясно, че общественото мнение всъщност няма нищо против да бъде прелъстено по един крайно пошъл канцеларски начин. Той е описан още във вицовете за соцначалствата и техните комплекси на мушмороци и нелегални сладострастници. Един от тях специално би могъл да бъде пренаписан за ситуацията така: „Като журналистка е дупе, но като дупе е фантастична".

В светлината на някои по-късни събития тази обновена анекдотична формула идеално обяснява защо Първанов можа да мине между капките на

НЯКОЛКО неприлични гафа

Донжуанските дарби поначало развиват умението за измъкване от скандални ситуации. Разбира се, те могат да цъфтят на воля само в съучастие с облагодетелстваните от президентските ласки. Държавният глава показа, че владее до съвършенство позата „ни лук ял, ни лук мирисал" дори в ситуации, в които се размирисва толкова неудържимо, че все някакви обяснения трябва да се хвърлят на плебса.

Но тогава пък обясненията му са толкова мъгляви, че още по-силно напомнят за мънкането на кръшкач, хванат да се прибира без обувки в семейното гнездо. Така стана например с идиотския лов в Симитли по време на националния траур за изгорелите във влака Кардам - София. Излезе, че ловът не бил лов, а екзистенциална планинска разходка на зазоряване, пък и вълците не били вълци, а лисици... Последният ярък пример за умението на Първанов да ходи на пръсти е опитът му да се измъкне сух от съмнителните си връзки със своя уличен в кражби спонсор Людмил Стойков. Цената на изклинчването от опасната прегръдка на пернишкия бизнесмен беше една опашата лъжата. Докладът на ОЛАф за присвояването на еврофондове имал втора, подобрена версия според честния ни президент. От нея били отпаднали оценките за обвързаност на върхушката ни с корумпирани бизнесмени. Разбира се, ОЛАф моментално възрази и постави Първанов на тясно като лъжец и кръшкач на дребно също, както казват, че правела бедната Зорка Първанова в пристъп на гняв и накърнени чувства.

Тази удивителна склонност към битовизиране и опошляване на големите политически скандали ме връща към сладострастния разказ на репортерката от преди две години. Съчинен или преувеличен, блудкажът се изливаше от една всъщност красива уста, над която лъщяха зелени очи без капка свян.

Преди промените, когато хората още се редяха на опашки за нови книги, беше популярен един сборник с разкази на Селинджър „Устата ми хубава, очите ми зелени". В редакционната седянка участваше особа със същите отличителни черти. Но нямаше и помен от онази словесност, заради която терминът „сърдити млади хора" значи нещо повече от липсата на задръжки и на елементарна човешка хигиена. Напротив.

Репортерката буквално тържествуваше

от честта, оказана й в кабинета на държавния глава. Тя споделяше случилото се като интимно докосване до властта. Изтъкваше го като професионален шанс да е по-осведомена от колегите си, за да пълни вътрешнополитическите колонки на вестника с изпреварваща, но далеч по-благопристойно звучаща информация за напреженията между червените лобита в управлението. Тази досадна интрига за докопването до кокала и досега продължава да занимава медиите. Но проблемът за динените кори в тройната коалиция страшно олекна в сравнение с еднозначния европейски плесник, който тези дни отнесоха всички българи заради крадливата си и продажна политическа класа.

Долнопробната сценка, за която разказвам, е само троха от камарите битова подлост, разврат и политическо самозабравяне, довели до ужасните оценки за България като посрамена страна. Строга медия като „файненшъл таймс" написа, че родината ни е унизена.
Такива определения вървят за жертви на изнасилване и сексуална злоупотреба, макар официалният им повод да е злоупотребата с европейските фондове. В този контекст вестникът призова държавния глава Първанов и премиера Станишев да се замислят за постовете си. В апела сякаш е залегнал намекът от доклада на ОЛАф, че първите ни държавни мъже са заподозрени в прелюбодеяние с престъпен бизнес и корумпирани спонсори.

Изобщо, над всички оценки за българското поведение в Европа не доминира експертността. Шокиращо е

чувството за морален потрес

от безчестието във властта, просмукващо се в целия публичен живот.
Мисля си, че чувството за политическо падение у нас можеше и да не е толкова остро, ако онова откровение на колежката за свалката й с върховния главнокомандващ не бе толкова абсурдно в професионална среда. Или пък, ако от него произлезеше истински и разтърсващ скандал. Той много по-обосновано би довел до искане за „импийчмънт" в сравнение със сегашните напъни на опозицията да свали президента заради политическо шикалкавене. Защото много преди да надене маската на ни чул, ни видял пред Европейският съюз, Първанов даде сериозни поводи за усъмняване в личния му морал. Това навремето коства репутацията на Бил Клинтън, а на всеопрощаващата Хилъри спъна пътя към Белия дом чак сега. В САЩ е така.

У нас обаче никой от казионната преса не си и помисли да разследва слуховете и публикациите в масовите издания, че държавният глава поддържа

горещи извънбрачни контакти

Темата беше окачествена като долнопробна и оставена на пресата с жълто клеймо с надеждата, че общественото мнение ще я подмине като злостна клюка.

Разбира се, че се получи точно обратното. Тъкмо заради перверзното съешаване между публичност и власт се стигна до убийствените европейски доклади за злокачествената аморалност на сегашното управление. Само че легалните юридически и процедурни инструменти за отстраняването на тумора изглеждат безсилни. От това чувството за продължителна политическа агония и гниене в страната става непоносимо.

А можеше да не е така, ако свалката между политиката и журналистиката не се подразбираше като нещо естествено, както в случая с бившата ми колежка. Шефовете поощряваха ловкостта й на ресорен репортер и съвсем прагматично употребяваха роднинските й контакти и будоарните й умения в средите на политическата сила, която отразяваше. Не го правеха за първи път, нито само за тази партия или само за настоящата коалиция. Смокиновото листо на независимата преса от край време прикрива грехопадението на думите у нас.

Затова на никого не му минава и през ума да поръча сериозно разследване за истинността на сочните слухове откъм президентството, а и откъм политическата върхушка като цяло. Разкритията за двойствен морал на политическия Олимп могат да се окажат доста по-ценни от неохотните прокурорски прозрения за обръчи от фирми и потънали европари.

Например поучително ще е да се узнае дали наистина властта е изиграла ролята на виагра и за вицепрезидента Ангел Марин.

Твърди се, че в пълен разрез с образа му на консервативен, ляв и праволинеен генерал Марин направил дете на младата си секретарка. Впоследствие й осигурил жилище близо до семейното си огнище, а значително по-възрастната му съпруга се примирила с положението.

В резултат на тази и други тихи победи над традиционната нравственост и предизборната девственост имаме удоволствието да съзерцаваме президентската и вицепрезидентската двойка в пълен състав по време на обществени церемониали. Зад фасадата им обаче се чуват звуци от разпад и от раздиращи човешки драми. Дори и под контрола на цензурата ехото от тях не заглъхва, а окончателно подкопава доверието във властта. До деня, в който дори Европа признава лицемерието за нейния основен грях.

четвъртък, 17 юли 2008 г.

Карбовски в тялото на матрьошка:


Доносник, моралист и мошеник

ЛОРА КВАРЦ/ Уикенд
11 юли


„Нямаме си доверие", обобщи по Нова телевизия Мартин Карбовски отношението на българите към държавата в деня на експлозиите в Челопечене.

Какво велико прозрение! Как би могло да бъде оспорено, когато се произнася с висока степен на морална самоувереност в края на угнетяваща телевизионна сутрин. Лора Крумова и Георги Коритаров попиваха откровенията с широко отворени очи Така се полага пред персона, окупирала преса, радиа и телевизии с неспирния си апетит да бъде естетически гуру и гражданска съвест на всички видове реформатори срещу всички ретроградни типове в домашната култура и политика.

Въпросът е, че изискването за етичност и доблест се вменява на държавниците и на българите поотделно и вкупом от човек, който дни по-късно се оказа забъркан в грамаден скандал.

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обяви преди дни, че висшите политически кръгове в Брюксел режат достъпа на български журналисти до неофицална информация от всички структури и органи на ЕС. Оказа се, че гилдията трябва да благодари за шамара и за обвиненията в погазване на журналистическата етика именно на Карбовски. Той напоследък се увлече в ролята на рефер в поредица от свади и конфликти, всички до един с оттенък на

кървави сблъсъци между бащи и деца

в изкуството и в обществото.
С предаването си „Отечествен фронт" по Нова телевизия се обяви за единствен защитник на социалнослаби, недъгави, изнасилени и ощетени. В предаването си „Пропаганда" по Дарик радио се самоназначи за главен политически хигиенист на републиката. С коментарната си рубрика в „Стандарт" хвърля бомбастични народопсихологически диагнози. Реже глави от името на цялото си поколение, ако нарочи някого за културен или обществен динозавър и особено, ако го натопи, че е заел мястото на самия Карбовски в подножието на властта с всичките й облаги, награди, субсидии и признания.

Изобщо човекът се самогероизира като морален скандалджия и толкова сърдит млад човек, че не пести ни патос, ни псувни срещу недостойните да се напиват на една маса с него Разбира се, за Херкулес на словото съвсем не е без значение с кого и как си разчиства сметките.

Странно защо, но при цялото му пъчене и помпане на мускули медийните босове и шефове все го галят по дупето и го бутат напред. Ако бунтарството му беше органично и искрено, едва ли щеше да се радва чак на такива ласкави работодатели. Знаем с какъв замах те пишат уволнения и черни точки на сгазилите лука я пред парламента, я пред президентството!
Но Карбовски никога не пада по гръб, за да признае, че разиграва

ролята на репресиран по напълно нелепи поводи.

За разминаването си с наградата „Черноризец Храбър" той например оре-ва орталъка, сякаш го интернираха в Белене като антикомунист.

Първо прие номинацията като обещание за орден „Стара планина", а после се изплю наред върху почти всички получатели на държавното отличие. Не че няма защо, но дали точно на него върви позата на бунтар?!

Целият възвишен театър обаче щеше да продължи с пълна пара и след мъдрите поучения на Карбовски по повод на избухналите боеприпаси в софийското селце онзиден. Размахването на пръст към политиците и към овчите нрави на българите скоро щеше да надмине всяка друга форма на морализаторстване в медиите. Дори Бареков и Коритаров биха свели уши и опашки пред подобно величие в традиционно аморалната ни публична среда, за което те двамата имат безспорен принос. Карбовски беше на крачка от превръщането си в най-монументалното журналистическо тяло напук на други претенденти за този мраморен постамент.

Само дето задникът му лъсна по внезапен начин. Впрочем старите хора, от които Карбовски толкова се гнуси, казват, възмездието идва от неочаквана страна и по често жалък повод.

Както мнозина вече знаят, водещият на „Пропаганда" излъчил по Дарик радио тайно записан разговор на маса между български журналисти и вече цитирания говорител на ЕК Марк Грей. На срещата изрично било оповестено, че всички коментари за българските провали в борбата с краденето на европейски пари са конфиденциални и източници не могат да бъдат цитирани.

Абсурдният за европейците византийски трик

в ситуацията е, че преди да изпее наученото по Дарик, титанът на свободното слово изригна гейзер от правдиво възмущение във вестникарска статия срещу колега от електронен сайт, който първи сътворил същия номер.

Но няма сила, способна да разясни на западния човек защо и как доносникът, журналистът, моралистът и мошеникът са в състояние да обитават едно и също медийно тяло, подобно на матрьошка. Освен ако този наследен от комунизма манталитет не бъде оприличен на троянски кон. С този древногръцки предшественик на матрьошката един руски външен министър сравни ролята на България в Европейския съюз.

Постъпката на Карбовски, която Европейската комисия окачестви като белег на журналистическо двуличие, има далеч по-сложно и разрушително измерение във вътрешен план. Брюксел постави медиите и политиците ни на една плоскост по некоректност и безчестие. Прикова ги заедно на позорния стълб като разбойници. Едва ли има по-унизителна присъда за хората на словото у нас. Те трябва да се реформират из корен, за да бъдат амнистирани.

Пази Боже, да последват досегашните реформаторски призиви на Карбовски и всичките му професионални сродници!

Засега обаче безпътицата в медиите и в цялата ни публична среда изглежда непроходима. Както Коритаров си стърчи на екран ни лук ял, ни лук мирисал и след разобличението, че е доносничил пред Държавна сигурност, така Карбовски ще отупа прахта от козината си с невъзмутимостта на улично куче. Е, вярно, вече трудно ще заблуди някого, че носи осанка на лъв, а не на охранено мамино синче. Но какво от това?

Кой от неговите работодатели ще посегне да свлече мантията му на морален корифей в журналистическата гмеж у нас? Подобни възпитателни жестове не можем да очакваме от който и да било обитател на тъмната спалня, където се съвкупляват власт, пари и медии у нас. Откровената погнуса на Брюксел в този смисъл е обяснима.

Но как да се справи с омерзението си голяма част от българската публика? Тя вече не ще да включва телевизора си, поне за да е в час, когато на педя от нея експлодират тонове боеприпаси. Публиката знае, че рискува да бъде облъчена, ако не с диоксин по въздуха, то по ефира - с истеричните лица и очи на измислени телевизионни пророци и пророчици. Пораженията в метафоричен план ще са почти еднакви.

Иван Костов: Не се сърдя на леля, че отиде при Кеворкян, та тя ми е роднина




ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА/ Уикенд
18 ЮЛИ 2008




Най-откровеното интервю, което е давал до този момент Иван Костов, предизвика истинска сензация. Преди седмица публикувахме първата част с уникалната изповед на бившия премиер и настоящ лидер на ДСБ. Той разкри, че 6 пъти крадци са атакували дома му, провокирани от слуховете за лъжливото му богатство. И още: Смята, че е безотговорен дядо, тъй като не му остава много време за внуците, запознал се е със съпругата си Елена преди 41 години, след като изтървал каса с електроматериали върху крака си в Слаботоковия завод, не харесва титлата си “Мъж на годината”, защото му звучала като “Мис България”...
Сега прелюбопитният разговор с Иван Костов продължава.


- Преди изборите през 2001 г. се съгласихте да участвате в предаването на Слави Трифонов. Защо? Не си ли давахте сметка, че хора като Слави са готови на всичко, за да ви представят в неблагоприятна светлина?
- Този човек не успя да ме представи в неблагоприятна светлина. Аз никога не съм се страхувал от хора с камък в пазвата, подготвен за мен. Никога не съм бягал. Сам си търся белите от малък.

- През годините в предаванията на Слави Трифонов и Кеворк Кеворкян се изрекоха много обиди по ваш адрес. Защо не си потърсихте правата в съда? Защо ги оставяхте да ви очернят на спокойствие?
- Защото съм християнин. Христос казва да не се съдим помежду си и да прощаваме. Любовта е най-правилното решение на всички възможни конфликти. Хората, които се опитаха да ми навредят, го направиха за пари. Точно на върха на кампанията срещу мен Трифонов беше станал рекламна звезда на една компания... И взимаше много пари. Разбирам ги нещата и си ги обяснявам. Всички около мен знаят, че срещу ми бяха изречени обиди, клевети и лъжи. Знаят го и моите противници. Ще дойде момент, в който клеветниците ще започнат да се отричат, както се отрече президентът. Клеветниците първо минават през голямото озлобление, както мина и Първанов, когато беше председател на БСП. Той тогава изрече ужасни неща за мен, за жена ми и семейството ми. Съвсем наскоро пък каза, че това не било вярно. Започнал е да забравя лошите неща, сякаш съзнава вътрешно, че не е трябвало да ги прави. Опитва се да дава заден ход. Не е лесно да хулиш човек и да правиш пари от това.

- Сърдите ли се на леля си Гълъбина Ръждева, която се вкара в сценария на Кеворк Кеворкян и наговори куп “сензации” по ваш адрес и по адрес на семейството ви?
- Не. Та това е моя родна леля. Преди да си отиде от този свят мама повика и трите си сестри. Мама казваше: “Кажете на Гълъбина, че съм й простила. Нека дойде да се видим, за да се простим.” Леля ми обаче не намери сили да дойде. Почина след майка ми. Четирите сестри се споминаха в една година.

- От Жан Виденов взехте една фалирала държава, а на Симеон оставихте идеално подредена държава и стабилна икономика. Защо избирателите не оцениха това през 2001 година? Историята поне ще оцени ли това, което направихте за България в периода 1997-2001 г.?
- Реформите дълго бяха отлагани, защото бяха сурови. В момента на реформите фалираха 79 крупни предприятия, а и стотици дребни, които даваха препитание на малките населени места. Предимно във военнопромишления комплекс. Всичко това още след края на Студената война тръгна да фалира. Но когато започнаха нашите реформи, много хора останаха на улицата. Жан Виденов вече беше обявил предприятия във фактическа несъстоятелност и цялата фалираща икономика започна да изгаря пред очите ни. Около 14 процента от хората останаха на улицата. Създаде се крайна нестабилност и притеснение за това, че реформите ще имат още по-тежко продължение. Аз казвах, че най-тежкото е отминало, че нещата тръгват да се оправят. На хората обаче им беше тежко в момента и нямаха повече сили, за да повярват. Сега отново се натрупва напрежение на отлагани със седем години реформи и някой пак трябва да плати цената. Всички пак започнаха отново да бягат, повтаря се същата картина върху друга икономическа и социална среда. А трябва да разберем, че това е капиталистическа икономика и свободен пазар. През 1997–2001 година българите се сблъскаха с конкуренцията. Конкуренцията е един нов свят, свят на тежки предизвикателства. Мнозина и сега не разбират какво се случва. Не разбират защо трябва да има матури, не разбират, че матурите са подготовка за тази конкуренция, шанс да бъдат децата ни по-конкурентноспособни, да заемат по-добри работни места и да получават големи заплати. Нещата не са лесно разбираеми.

- Кои среди инспирират най-яростните атаки срещу вас?
- Имам много сериозни и много отдавнашни противници. В последните 18 години съм в непрекъснат сблъсък с тях. Противник ми е БСП. И в БСП бившите сътрудници на репресивните й служби. Те са тежко обремени с престъпления от миналото. Това всъщност са противниците на демокрацията. За съжаление обаче те не станаха по-слаби, когато се осъществиха реформите и когато България влезе в НАТО и в ЕС.

- С Бойко Борисов дълго време водихте словесни престрелки, но напоследък сякаш се усеща някакво затопляне на отношенията ви. Възможен ли е компромис помежду ви, ако голямата цел е свалянето на вредната за България тройна коалиция?
- Няма затопляне. Когато се опитвам да постигна нещо, то е само на базата на политически цели и принципи. Случаят е точно такъв. Целта е тройната коалиция да не управлява още 4 години, защото ще стане още по-лошо от сега. Темата, че има алтернатива, вълнува много Демократи за силна България. Ние искаме да се види, че има друга възможност да се управлява страната, да бъде насочено управлението към други цели и приоритети и нещата да се случват по съвсем различен начин. Търсим допирните точки сега, защото наближават избори.

- С настоящия лидер на СДС отношенията ви май са по-обтегнати от тези с Бойко? Защо Пламен Юруков изненадващо се обърна против вас?
- Пламен Юруков още търси своята политическа роля. Включително и на неподходящи места. С това си създаде сам много проблеми, с които му пожелавам да се справи. Според мен той греши в две неща. Първо, че това което прави е политика – то не е, това е несръчен пиар. Второ, че съм му противник. Това е много погрешна преценка. За мен той не е такъв. Щом имам силата и смелостта да се изправя срещу истинските противници на българската десница, не ми трябва друг противник.

- Отчитате ли грешка това, че на общинските избори в София влязохте в коалиция със СДС? В столицата ДСБ има неизмеримо повече почитатели от партията на Юруков. Излезе, че коалирайки се, вие подарихте на СДС доста места в Столичния общински съвет...
- Това е цената. Тя е платена за това, че изместихме кандидата на БСП на трета позиция. Десницата е втората политическа сила в София. Политическият компромис направи напълно самостоятелно софийската организация на ДСБ.

- Филип Димитров сподели неотдавна пред “Уикенд”, че не го поздравявате. Защо ви е толкова трудно да му кажете “Добър ден”?
- Той ме нарече “червено-кафяв”, а за мен това е голяма обида. Ненавиждам нацизма и комунизма, тоталитарните режими и той много добре знае това.

- Поддържате ли контакти с някои от бившите премиери на България? Обменяте ли мнения за състоянието на страната?
- Не поддържам лични контакти. Нищо не ме свързва с тях, освен това, че сме политически противници. Не виждам на каква тема мога да си говоря например със Симеон Сакскобурготски. Политическото лицемерие ми е чуждо. Чуждо ми е дори в най-меките му изяви на европейско светско общуване, без ангажименти. Прекарах живота си до 1989 г. в тясно обкръжение на най-близки хора, като в манастир. Затова не са ми лесни контактите, като тези за които питате.

- Как така се съгласихте да изнесете лекция в пловдивския колеж, в който основен преподавател е Жан Виденов? С Жан разговаряли ли сте след като го бутнахте от власт?
- Не съм се виждал с Жан Виденов. Защо да не приема да изнеса лекцията? Признавам, че това с колежа беше лош пиар ход от моя страна. От друга страна е хубаво, че този човек не е изхвърлен напълно. Жан Виденов партията му го предаде и го захвърли. Намерили са се обаче хора от академичните среди, които са решили, че той може да бъде полезен с нещо. Безспорно предшественикът ми е натрупал административен опит, в себе си има познание, което не бива да загива. Не поддържам връзка с Виденов, но смятам, че на хората трябва да им се дава шанс в живота.

- Проектът ДСБ гони четвъртата си година. Доволен ли сте от него?
- За мен ДСБ запази автентичните идеи на българската десница. Има ценности, които пренесохме във времето. Демократи за силна България сме най-яростната опозиция срещу управляващите. В НС най-важната и компетентна опозиция е ДСБ. Ние отнасяме най-много пердах. Защото да си опозиция се изисква смелост. Носим алтернативата, браним интересите на обикновенните хора през своите собствени идеи.

- Дори и в сплотена партия като ДСБ не мина без вътрешни конфликти. Димитър Абаджиев влезе в парламента с вашата листа, но в един момент ви напусна... Очаквал ли сте някога, че ще бъдете предаден от един от най-верните си хора?
- Не съм очаквал това от него. Разочарован съм. От 1991-а бяхме заедно. Познаваме се от 17 години, бяхме близки.