Доносник, моралист и мошеник
ЛОРА КВАРЦ/ Уикенд
11 юли
„Нямаме си доверие", обобщи по Нова телевизия Мартин Карбовски отношението на българите към държавата в деня на експлозиите в Челопечене.
Какво велико прозрение! Как би могло да бъде оспорено, когато се произнася с висока степен на морална самоувереност в края на угнетяваща телевизионна сутрин. Лора Крумова и Георги Коритаров попиваха откровенията с широко отворени очи Така се полага пред персона, окупирала преса, радиа и телевизии с неспирния си апетит да бъде естетически гуру и гражданска съвест на всички видове реформатори срещу всички ретроградни типове в домашната култура и политика.
Въпросът е, че изискването за етичност и доблест се вменява на държавниците и на българите поотделно и вкупом от човек, който дни по-късно се оказа забъркан в грамаден скандал.
Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обяви преди дни, че висшите политически кръгове в Брюксел режат достъпа на български журналисти до неофицална информация от всички структури и органи на ЕС. Оказа се, че гилдията трябва да благодари за шамара и за обвиненията в погазване на журналистическата етика именно на Карбовски. Той напоследък се увлече в ролята на рефер в поредица от свади и конфликти, всички до един с оттенък на
кървави сблъсъци между бащи и деца
в изкуството и в обществото.
С предаването си „Отечествен фронт" по Нова телевизия се обяви за единствен защитник на социалнослаби, недъгави, изнасилени и ощетени. В предаването си „Пропаганда" по Дарик радио се самоназначи за главен политически хигиенист на републиката. С коментарната си рубрика в „Стандарт" хвърля бомбастични народопсихологически диагнози. Реже глави от името на цялото си поколение, ако нарочи някого за културен или обществен динозавър и особено, ако го натопи, че е заел мястото на самия Карбовски в подножието на властта с всичките й облаги, награди, субсидии и признания.
Изобщо човекът се самогероизира като морален скандалджия и толкова сърдит млад човек, че не пести ни патос, ни псувни срещу недостойните да се напиват на една маса с него Разбира се, за Херкулес на словото съвсем не е без значение с кого и как си разчиства сметките.
Странно защо, но при цялото му пъчене и помпане на мускули медийните босове и шефове все го галят по дупето и го бутат напред. Ако бунтарството му беше органично и искрено, едва ли щеше да се радва чак на такива ласкави работодатели. Знаем с какъв замах те пишат уволнения и черни точки на сгазилите лука я пред парламента, я пред президентството!
Но Карбовски никога не пада по гръб, за да признае, че разиграва
ролята на репресиран по напълно нелепи поводи.
За разминаването си с наградата „Черноризец Храбър" той например оре-ва орталъка, сякаш го интернираха в Белене като антикомунист.
Първо прие номинацията като обещание за орден „Стара планина", а после се изплю наред върху почти всички получатели на държавното отличие. Не че няма защо, но дали точно на него върви позата на бунтар?!
Целият възвишен театър обаче щеше да продължи с пълна пара и след мъдрите поучения на Карбовски по повод на избухналите боеприпаси в софийското селце онзиден. Размахването на пръст към политиците и към овчите нрави на българите скоро щеше да надмине всяка друга форма на морализаторстване в медиите. Дори Бареков и Коритаров биха свели уши и опашки пред подобно величие в традиционно аморалната ни публична среда, за което те двамата имат безспорен принос. Карбовски беше на крачка от превръщането си в най-монументалното журналистическо тяло напук на други претенденти за този мраморен постамент.
Само дето задникът му лъсна по внезапен начин. Впрочем старите хора, от които Карбовски толкова се гнуси, казват, възмездието идва от неочаквана страна и по често жалък повод.
Както мнозина вече знаят, водещият на „Пропаганда" излъчил по Дарик радио тайно записан разговор на маса между български журналисти и вече цитирания говорител на ЕК Марк Грей. На срещата изрично било оповестено, че всички коментари за българските провали в борбата с краденето на европейски пари са конфиденциални и източници не могат да бъдат цитирани.
Абсурдният за европейците византийски трик
в ситуацията е, че преди да изпее наученото по Дарик, титанът на свободното слово изригна гейзер от правдиво възмущение във вестникарска статия срещу колега от електронен сайт, който първи сътворил същия номер.
Но няма сила, способна да разясни на западния човек защо и как доносникът, журналистът, моралистът и мошеникът са в състояние да обитават едно и също медийно тяло, подобно на матрьошка. Освен ако този наследен от комунизма манталитет не бъде оприличен на троянски кон. С този древногръцки предшественик на матрьошката един руски външен министър сравни ролята на България в Европейския съюз.
Постъпката на Карбовски, която Европейската комисия окачестви като белег на журналистическо двуличие, има далеч по-сложно и разрушително измерение във вътрешен план. Брюксел постави медиите и политиците ни на една плоскост по некоректност и безчестие. Прикова ги заедно на позорния стълб като разбойници. Едва ли има по-унизителна присъда за хората на словото у нас. Те трябва да се реформират из корен, за да бъдат амнистирани.
Пази Боже, да последват досегашните реформаторски призиви на Карбовски и всичките му професионални сродници!
Засега обаче безпътицата в медиите и в цялата ни публична среда изглежда непроходима. Както Коритаров си стърчи на екран ни лук ял, ни лук мирисал и след разобличението, че е доносничил пред Държавна сигурност, така Карбовски ще отупа прахта от козината си с невъзмутимостта на улично куче. Е, вярно, вече трудно ще заблуди някого, че носи осанка на лъв, а не на охранено мамино синче. Но какво от това?
Кой от неговите работодатели ще посегне да свлече мантията му на морален корифей в журналистическата гмеж у нас? Подобни възпитателни жестове не можем да очакваме от който и да било обитател на тъмната спалня, където се съвкупляват власт, пари и медии у нас. Откровената погнуса на Брюксел в този смисъл е обяснима.
Но как да се справи с омерзението си голяма част от българската публика? Тя вече не ще да включва телевизора си, поне за да е в час, когато на педя от нея експлодират тонове боеприпаси. Публиката знае, че рискува да бъде облъчена, ако не с диоксин по въздуха, то по ефира - с истеричните лица и очи на измислени телевизионни пророци и пророчици. Пораженията в метафоричен план ще са почти еднакви.
ЛОРА КВАРЦ/ Уикенд
11 юли
„Нямаме си доверие", обобщи по Нова телевизия Мартин Карбовски отношението на българите към държавата в деня на експлозиите в Челопечене.
Какво велико прозрение! Как би могло да бъде оспорено, когато се произнася с висока степен на морална самоувереност в края на угнетяваща телевизионна сутрин. Лора Крумова и Георги Коритаров попиваха откровенията с широко отворени очи Така се полага пред персона, окупирала преса, радиа и телевизии с неспирния си апетит да бъде естетически гуру и гражданска съвест на всички видове реформатори срещу всички ретроградни типове в домашната култура и политика.
Въпросът е, че изискването за етичност и доблест се вменява на държавниците и на българите поотделно и вкупом от човек, който дни по-късно се оказа забъркан в грамаден скандал.
Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обяви преди дни, че висшите политически кръгове в Брюксел режат достъпа на български журналисти до неофицална информация от всички структури и органи на ЕС. Оказа се, че гилдията трябва да благодари за шамара и за обвиненията в погазване на журналистическата етика именно на Карбовски. Той напоследък се увлече в ролята на рефер в поредица от свади и конфликти, всички до един с оттенък на
кървави сблъсъци между бащи и деца
в изкуството и в обществото.
С предаването си „Отечествен фронт" по Нова телевизия се обяви за единствен защитник на социалнослаби, недъгави, изнасилени и ощетени. В предаването си „Пропаганда" по Дарик радио се самоназначи за главен политически хигиенист на републиката. С коментарната си рубрика в „Стандарт" хвърля бомбастични народопсихологически диагнози. Реже глави от името на цялото си поколение, ако нарочи някого за културен или обществен динозавър и особено, ако го натопи, че е заел мястото на самия Карбовски в подножието на властта с всичките й облаги, награди, субсидии и признания.
Изобщо човекът се самогероизира като морален скандалджия и толкова сърдит млад човек, че не пести ни патос, ни псувни срещу недостойните да се напиват на една маса с него Разбира се, за Херкулес на словото съвсем не е без значение с кого и как си разчиства сметките.
Странно защо, но при цялото му пъчене и помпане на мускули медийните босове и шефове все го галят по дупето и го бутат напред. Ако бунтарството му беше органично и искрено, едва ли щеше да се радва чак на такива ласкави работодатели. Знаем с какъв замах те пишат уволнения и черни точки на сгазилите лука я пред парламента, я пред президентството!
Но Карбовски никога не пада по гръб, за да признае, че разиграва
ролята на репресиран по напълно нелепи поводи.
За разминаването си с наградата „Черноризец Храбър" той например оре-ва орталъка, сякаш го интернираха в Белене като антикомунист.
Първо прие номинацията като обещание за орден „Стара планина", а после се изплю наред върху почти всички получатели на държавното отличие. Не че няма защо, но дали точно на него върви позата на бунтар?!
Целият възвишен театър обаче щеше да продължи с пълна пара и след мъдрите поучения на Карбовски по повод на избухналите боеприпаси в софийското селце онзиден. Размахването на пръст към политиците и към овчите нрави на българите скоро щеше да надмине всяка друга форма на морализаторстване в медиите. Дори Бареков и Коритаров биха свели уши и опашки пред подобно величие в традиционно аморалната ни публична среда, за което те двамата имат безспорен принос. Карбовски беше на крачка от превръщането си в най-монументалното журналистическо тяло напук на други претенденти за този мраморен постамент.
Само дето задникът му лъсна по внезапен начин. Впрочем старите хора, от които Карбовски толкова се гнуси, казват, възмездието идва от неочаквана страна и по често жалък повод.
Както мнозина вече знаят, водещият на „Пропаганда" излъчил по Дарик радио тайно записан разговор на маса между български журналисти и вече цитирания говорител на ЕК Марк Грей. На срещата изрично било оповестено, че всички коментари за българските провали в борбата с краденето на европейски пари са конфиденциални и източници не могат да бъдат цитирани.
Абсурдният за европейците византийски трик
в ситуацията е, че преди да изпее наученото по Дарик, титанът на свободното слово изригна гейзер от правдиво възмущение във вестникарска статия срещу колега от електронен сайт, който първи сътворил същия номер.
Но няма сила, способна да разясни на западния човек защо и как доносникът, журналистът, моралистът и мошеникът са в състояние да обитават едно и също медийно тяло, подобно на матрьошка. Освен ако този наследен от комунизма манталитет не бъде оприличен на троянски кон. С този древногръцки предшественик на матрьошката един руски външен министър сравни ролята на България в Европейския съюз.
Постъпката на Карбовски, която Европейската комисия окачестви като белег на журналистическо двуличие, има далеч по-сложно и разрушително измерение във вътрешен план. Брюксел постави медиите и политиците ни на една плоскост по некоректност и безчестие. Прикова ги заедно на позорния стълб като разбойници. Едва ли има по-унизителна присъда за хората на словото у нас. Те трябва да се реформират из корен, за да бъдат амнистирани.
Пази Боже, да последват досегашните реформаторски призиви на Карбовски и всичките му професионални сродници!
Засега обаче безпътицата в медиите и в цялата ни публична среда изглежда непроходима. Както Коритаров си стърчи на екран ни лук ял, ни лук мирисал и след разобличението, че е доносничил пред Държавна сигурност, така Карбовски ще отупа прахта от козината си с невъзмутимостта на улично куче. Е, вярно, вече трудно ще заблуди някого, че носи осанка на лъв, а не на охранено мамино синче. Но какво от това?
Кой от неговите работодатели ще посегне да свлече мантията му на морален корифей в журналистическата гмеж у нас? Подобни възпитателни жестове не можем да очакваме от който и да било обитател на тъмната спалня, където се съвкупляват власт, пари и медии у нас. Откровената погнуса на Брюксел в този смисъл е обяснима.
Но как да се справи с омерзението си голяма част от българската публика? Тя вече не ще да включва телевизора си, поне за да е в час, когато на педя от нея експлодират тонове боеприпаси. Публиката знае, че рискува да бъде облъчена, ако не с диоксин по въздуха, то по ефира - с истеричните лица и очи на измислени телевизионни пророци и пророчици. Пораженията в метафоричен план ще са почти еднакви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар