- Г-н Димитров, били сте директор на две телевизии. Сега сте в СЕМ. Откъде идва тази ваша привързаност към медиите?
- Още през 1992 г. бях директор на Канал 1. В този период направихме доста промени в телевизията. Генерален директор на БНТ беше Асен Агов, а Нери Терзиева ръководеше Ефир 2. По онова време БНТ нямаше конкуренция. След това бях изпълнителен директор на Нова тв. После пак се върнах за една година в БНТ - вече като генерален директор. Телевизията е предизвикателство, тя е краста.
- Къде се чувствахте по-добре - като директор на Нова телевизия или като шеф на БНТ?
- Като директор на Нова телевизия като че ли ми беше по-добре. Каналът тръгна като частна медия и имах по-голяма творческа свобода.
- Кой ви предложи да станете директор на Нова телевизия, а също и на ВНТ? Как влязохте в този бизнес?
- Асен Агов ми предложи да стана директор на Канал 1. Той тогава рискува с мен, въпреки че имах известен опит с телевизията. Назначението ми беше предизвикателство и за двама ни. По онова време научих доста като администратор. В Нова телевизия пък ме повика собственикът й. Известно време бях само музикален редактор. После станах и изпълнителен директор на медията.
- Ако днес станете отново директор на БНТ, какво ще промените? Какво ви дразни сега в държавната телевизия?
- Ако въпросът е за БНТ, не бих станал отново неин директор. Тя така и не се превърна в обществена телевизия. БНТ продължава да разчита на недостатъчния бюджет, който й отпуска държавата, и е зависима от правителството, каквото и да е то.
- Какъв тип телевизионни предавания харесвате?
- Неагресивни. Телевизията има няколко функции, които трябва да съблюдава: да възпитава, да забавлява, да бъде до голяма степен обективна и отговорна. Не харесвам предавания, в които се говори просташки. Не харесвам водещи, които нямат телевизионна култура, които често правят езикови грешки, които не знаят за кого точно говорят. Напоследък критериите в телевизиите се занижиха.
- Следите ли някое риалити шоу като запален фен?
- Не.
- Написали сте над 200 песни. Коя е тази, която ви е най на сърцето?
- Всички песни си ги обичам. Особено ми харесва музиката, която направих за филма на Иван Ничев „След края на света" - песента на Васил Найденов по текст на Богдана Карадочева „Там преди 100 лета".
- Какво й липсва на днешната българска естрада, за да бъде на нивото, което държеше през 70-те и 80-те години?
- Понятието естрада е привнесено от СССР. Всъщност става дума популярна музика, за масово изкуство. Ако се погледне историята на тази песен, тя преминава през различни влияния. Преди 9 септември имаме германско и френско влияние, след 9 септември - съветско влияние. По принцип нашата музика си е балканска. Образците, които бяха създадени през 70-те години, хората си ги знаят и си ги обичат, защото са израснали с тях.
Сега на пръв поглед нищо не липсва на младите композитори - има много повече информация, телевизии, Интернет... Би трябвало да се създават и много повече хубави песни. Има хубави песни и сега, но не бих могъл да кажа, че са много. В музикалните среди вече се влияят от бързия успех. Хората, работещи в жанра, смятат, че колкото повече е съблечена една певица, толкова повече публика ще вкара в залата. Олекнаха нещата, за съжаление. Има талантливи млади хора, но те се губят в сивия поток.
- Колко време още България ще е „безнадеждният случай" на Европа?
- Тя не е съвсем безнадежден случай. Тя е на опашката в Европейския съюз, но все пак е вътре в него. Много път извървя страната ни през годините. Оттук нататък зависи от собствените ни усилия да свикнем с това, което е ценно за един европеец, да свикнем, че не може безнаказано да правим всичко. Българинът трябва да се научи на коректност, защото у нас бизнесът се прави по балкански. Мен и жена ми например се опитват да ни измамят едни хора - Атанас и Златка Миткови, уж собственици на хотел „Зефир" в Слънчев бряг.
- Съпруг сте на една от най-големите ни естрадни звезди - Богдана Карадочева. Това, че с нея сте добър дует в професията, помага ли ви да сте добър дует и в живота?
- Разбира се. Изкуството е навсякъде, то е и в живота. При такъв тип семейства като нашето е важно да се радваш на успехите на другия. Ние двамата си се радваме взаимно на постиженията.
- Знаем версията на Богдана за запознанството ви, но нека научим и вашата? - С нея учихме в едно училище, от една махала сме. Животът ни беше разделил за известно време, а след това отново ни събра.
- Кой у вас командва парада?
- Сигурно по-отговорният от двама ни, а това не съм аз.
- Преди да се ожените за Богдана, сте имали друг брак. Разкажете за първата си съпруга.
- Да, преди Богдана имах друг брак. Бяхме тогава много млади. Бившата ми жена беше балерина в Студио „Арабеск" при това много добра. Имаме дъщеря, която се казва Миряна. Кръстена е на поетесата Миряна Башева.
- Дъщеря ви с какво се занимава? Омъжена ли е?
- Още не е омъжена. Занимава се с драматургия и театър.
- Богдана също има дете от свой първи брак. Как се разбирате със сина й?
- Чудесно се разбираме с Лъчко. Той е изключително талантлив кинорежисьор. Прави клипове, много разбира от музика. Напоследък завърши дебютния си филм „Преследвачът". Покани ме да му напиша музиката. Мисля, че стана един прекрасен филм.
- Говори се, че навремето като музикант сте излизали да работите в чужбина и там сте употребявали дрога. Истина ли е това? Какви наркотици ползвахте?
- Случката е много интересна. Само веднъж съм пробвал дрога. Не съм наркоман и ми е много късно да ставам. Съветвам и никой да не пробва наркотици. Тази зависимост е едно от най-опасните неща, които могат да се случат в живота на човек. При мен стана следното: Бях поканен в Сан Франциско да записвам няколко неща. Офертата дойде по линия на Мариана Трайчева, която живееше в Щатите. Тя беше изсвирила мои песни на един евреин продуцент. Той й казал да ме извика в Америка, за да запишем музиката. Отидох. В студиото, в което ме вкараха, имаше страхотни инструменталисти. Там бяха китаристът на Марая Кери, барабанистът на Сантана, поляк саксофонист, пуерториканец басист... Та те ме попитаха: „Искаш ли една линия?". Не знаех за какво става дума, но отговорих утвърдително.
Оказа се, че ме черпят с кокаин. Пробвах от любопитство. После свирихме до късно. На другия ден ме болеше адски много главата. Никога не бих повторил.
- Някога имали ли сте проблеми с алкохола? В един вестник пишеше, че са ви изпращали в Суходол на лечение?
- Това са пълни глупости! Мъж на моите години е естествено да е опитвал алкохол. Имало е веселия, на които съм пил, но никога не съм прекалявал. Дори не знам къде в Суходол се намира клиниката за алкохолици.
- Каква друга глупост сте чели за себе си и семейството ви?
- Някъде прочетох, че съм бил обратен. В друг вестник пишеше, че Богдана ми е изхвърлила пианото от петия етаж, че била алкохоличка и започвала да се налива в 10 часа сутринта с ракия. Имали сме били и някаква къща, в която сме ходили с нея да си пием на спокойствие. Богдана също така си била купила хапче за 100 000 долара за подмладяване. От щедрост подарила една таблетка и на Васил Найденов. Безумия!
- Как създавате хитовете си? Имате ли си собствена формула, или всичко е въпрос на вдъхновение? По кое време на денонощието композирате?
- Нямам формула. Песента се ражда от вдъхновението, но за да стане хит, трябва да се завърти в пространството. Обикновено вечер късно ми идват идеите, но трябва да ги чуя отново и на сутринта или пък да минат няколко дни за осмисляне. Първият вариант невинаги ми харесва.
- Има ли певец, на когото никога не бихте дали своя песен?
- Не. Трябва обаче с певеца, на когото даваш песни, да имате еднакъв вкус към определени неща. Песента е резултат от екипно творчество.
- Как релаксирате от многото работа?
- От време на време чета. Телеман съм, но гледам телевизия само когато имам свободно време.
- Сега творите ли нещо ново?
- Правя две песни, които са необходими на Анри Кулев предварително, за да заснеме филм. Имам срокове, с които е необходимо да се съобразя, защото филмът ще се реализира по музиката, която аз запиша.
- Още през 1992 г. бях директор на Канал 1. В този период направихме доста промени в телевизията. Генерален директор на БНТ беше Асен Агов, а Нери Терзиева ръководеше Ефир 2. По онова време БНТ нямаше конкуренция. След това бях изпълнителен директор на Нова тв. После пак се върнах за една година в БНТ - вече като генерален директор. Телевизията е предизвикателство, тя е краста.
- Къде се чувствахте по-добре - като директор на Нова телевизия или като шеф на БНТ?
- Като директор на Нова телевизия като че ли ми беше по-добре. Каналът тръгна като частна медия и имах по-голяма творческа свобода.
- Кой ви предложи да станете директор на Нова телевизия, а също и на ВНТ? Как влязохте в този бизнес?
- Асен Агов ми предложи да стана директор на Канал 1. Той тогава рискува с мен, въпреки че имах известен опит с телевизията. Назначението ми беше предизвикателство и за двама ни. По онова време научих доста като администратор. В Нова телевизия пък ме повика собственикът й. Известно време бях само музикален редактор. После станах и изпълнителен директор на медията.
- Ако днес станете отново директор на БНТ, какво ще промените? Какво ви дразни сега в държавната телевизия?
- Ако въпросът е за БНТ, не бих станал отново неин директор. Тя така и не се превърна в обществена телевизия. БНТ продължава да разчита на недостатъчния бюджет, който й отпуска държавата, и е зависима от правителството, каквото и да е то.
- Какъв тип телевизионни предавания харесвате?
- Неагресивни. Телевизията има няколко функции, които трябва да съблюдава: да възпитава, да забавлява, да бъде до голяма степен обективна и отговорна. Не харесвам предавания, в които се говори просташки. Не харесвам водещи, които нямат телевизионна култура, които често правят езикови грешки, които не знаят за кого точно говорят. Напоследък критериите в телевизиите се занижиха.
- Следите ли някое риалити шоу като запален фен?
- Не.
- Написали сте над 200 песни. Коя е тази, която ви е най на сърцето?
- Всички песни си ги обичам. Особено ми харесва музиката, която направих за филма на Иван Ничев „След края на света" - песента на Васил Найденов по текст на Богдана Карадочева „Там преди 100 лета".
- Какво й липсва на днешната българска естрада, за да бъде на нивото, което държеше през 70-те и 80-те години?
- Понятието естрада е привнесено от СССР. Всъщност става дума популярна музика, за масово изкуство. Ако се погледне историята на тази песен, тя преминава през различни влияния. Преди 9 септември имаме германско и френско влияние, след 9 септември - съветско влияние. По принцип нашата музика си е балканска. Образците, които бяха създадени през 70-те години, хората си ги знаят и си ги обичат, защото са израснали с тях.
Сега на пръв поглед нищо не липсва на младите композитори - има много повече информация, телевизии, Интернет... Би трябвало да се създават и много повече хубави песни. Има хубави песни и сега, но не бих могъл да кажа, че са много. В музикалните среди вече се влияят от бързия успех. Хората, работещи в жанра, смятат, че колкото повече е съблечена една певица, толкова повече публика ще вкара в залата. Олекнаха нещата, за съжаление. Има талантливи млади хора, но те се губят в сивия поток.
- Колко време още България ще е „безнадеждният случай" на Европа?
- Тя не е съвсем безнадежден случай. Тя е на опашката в Европейския съюз, но все пак е вътре в него. Много път извървя страната ни през годините. Оттук нататък зависи от собствените ни усилия да свикнем с това, което е ценно за един европеец, да свикнем, че не може безнаказано да правим всичко. Българинът трябва да се научи на коректност, защото у нас бизнесът се прави по балкански. Мен и жена ми например се опитват да ни измамят едни хора - Атанас и Златка Миткови, уж собственици на хотел „Зефир" в Слънчев бряг.
- Съпруг сте на една от най-големите ни естрадни звезди - Богдана Карадочева. Това, че с нея сте добър дует в професията, помага ли ви да сте добър дует и в живота?
- Разбира се. Изкуството е навсякъде, то е и в живота. При такъв тип семейства като нашето е важно да се радваш на успехите на другия. Ние двамата си се радваме взаимно на постиженията.
- Знаем версията на Богдана за запознанството ви, но нека научим и вашата? - С нея учихме в едно училище, от една махала сме. Животът ни беше разделил за известно време, а след това отново ни събра.
- Кой у вас командва парада?
- Сигурно по-отговорният от двама ни, а това не съм аз.
- Преди да се ожените за Богдана, сте имали друг брак. Разкажете за първата си съпруга.
- Да, преди Богдана имах друг брак. Бяхме тогава много млади. Бившата ми жена беше балерина в Студио „Арабеск" при това много добра. Имаме дъщеря, която се казва Миряна. Кръстена е на поетесата Миряна Башева.
- Дъщеря ви с какво се занимава? Омъжена ли е?
- Още не е омъжена. Занимава се с драматургия и театър.
- Богдана също има дете от свой първи брак. Как се разбирате със сина й?
- Чудесно се разбираме с Лъчко. Той е изключително талантлив кинорежисьор. Прави клипове, много разбира от музика. Напоследък завърши дебютния си филм „Преследвачът". Покани ме да му напиша музиката. Мисля, че стана един прекрасен филм.
- Говори се, че навремето като музикант сте излизали да работите в чужбина и там сте употребявали дрога. Истина ли е това? Какви наркотици ползвахте?
- Случката е много интересна. Само веднъж съм пробвал дрога. Не съм наркоман и ми е много късно да ставам. Съветвам и никой да не пробва наркотици. Тази зависимост е едно от най-опасните неща, които могат да се случат в живота на човек. При мен стана следното: Бях поканен в Сан Франциско да записвам няколко неща. Офертата дойде по линия на Мариана Трайчева, която живееше в Щатите. Тя беше изсвирила мои песни на един евреин продуцент. Той й казал да ме извика в Америка, за да запишем музиката. Отидох. В студиото, в което ме вкараха, имаше страхотни инструменталисти. Там бяха китаристът на Марая Кери, барабанистът на Сантана, поляк саксофонист, пуерториканец басист... Та те ме попитаха: „Искаш ли една линия?". Не знаех за какво става дума, но отговорих утвърдително.
Оказа се, че ме черпят с кокаин. Пробвах от любопитство. После свирихме до късно. На другия ден ме болеше адски много главата. Никога не бих повторил.
- Някога имали ли сте проблеми с алкохола? В един вестник пишеше, че са ви изпращали в Суходол на лечение?
- Това са пълни глупости! Мъж на моите години е естествено да е опитвал алкохол. Имало е веселия, на които съм пил, но никога не съм прекалявал. Дори не знам къде в Суходол се намира клиниката за алкохолици.
- Каква друга глупост сте чели за себе си и семейството ви?
- Някъде прочетох, че съм бил обратен. В друг вестник пишеше, че Богдана ми е изхвърлила пианото от петия етаж, че била алкохоличка и започвала да се налива в 10 часа сутринта с ракия. Имали сме били и някаква къща, в която сме ходили с нея да си пием на спокойствие. Богдана също така си била купила хапче за 100 000 долара за подмладяване. От щедрост подарила една таблетка и на Васил Найденов. Безумия!
- Как създавате хитовете си? Имате ли си собствена формула, или всичко е въпрос на вдъхновение? По кое време на денонощието композирате?
- Нямам формула. Песента се ражда от вдъхновението, но за да стане хит, трябва да се завърти в пространството. Обикновено вечер късно ми идват идеите, но трябва да ги чуя отново и на сутринта или пък да минат няколко дни за осмисляне. Първият вариант невинаги ми харесва.
- Има ли певец, на когото никога не бихте дали своя песен?
- Не. Трябва обаче с певеца, на когото даваш песни, да имате еднакъв вкус към определени неща. Песента е резултат от екипно творчество.
- Как релаксирате от многото работа?
- От време на време чета. Телеман съм, но гледам телевизия само когато имам свободно време.
- Сега творите ли нещо ново?
- Правя две песни, които са необходими на Анри Кулев предварително, за да заснеме филм. Имам срокове, с които е необходимо да се съобразя, защото филмът ще се реализира по музиката, която аз запиша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар